имайки предвид неизчерпаемия запас от символи, с които Бог чрез своите създания ни говори за вечния живот. Но вселената е много по-красноречива, отколкото е допускал Ален, и ни разказва не само за последните неща (в този случай тя разказва винаги смътно), но и за бъдните — а в това отношение е от ясна по-ясна. Почти се срамувам да ти повторя това, което трябва да знаеш. На разклона, на още пресния сняг, се открояваха ясно следи от конски копита и се губеха по пътеката вляво от нас. Следите бяха на равно разстояние една от друга, личеше, че копитото е дребно и че алюрът е равномерен; ето как разбрах за какъв кон става дума. Там, където пиниите образуваха нещо като естествен свод, на височина пет стъпки видях току-що прекършени клончета. На бодлите на един от къпиновите храсти, там, където конят е завил надясно, за да тръгне по пътеката, имаше дълги черни косми… Надявам се, не ще ми кажеш, че не знаеш, че тази пътека води към торището, защото, докато се качвахме по долния склон, видяхме как потокът отпадъци се спуска отвесно под източната кула, като замърсяваше снега; а като имаме предвид разположението на разклона, пътеката не можеше да не води нататък.
— Да — отвърнах аз, — но малката глава, острите уши, големите очи…
— Не знам дали е така, но съм уверен, че монасите са убедени в това. Исидор Севилски27 казваше, че за да бъде красив един кон, трябва да има „ut sit exiguum caput, et siccum prope ossibus adhaerente, aures breves et argutae, oculi magni, nares patulae, erecta cervix, coma densa et cauda, ungularam soliditate fixa rotunditas“28. Конят, дето отгатнах, че е минал, трябва да е наистина най-добрият кон от конюшнята, иначе как ще си обясниш, че го гонеха не само хсияри: те, ами и самият ключар. А монахът, който смята, че някой кон е прекрасен, не може да не го вижда така, както му е описан от някоя авторитетна личност, още повече — и се усмихна лукаво — ако тази личност е някой учен бенедиктинец…
— Съгласен съм — рекох аз, — но защо пък Брунело?
— Дано Бог те дари с повече ум, отколкото имаш, чадо мое! — възкликна учителят. — Как би го нарекъл, щом дори великият Буридан29, който се кани да стане ректор в Париж, когато трябваше да разкаже за някакъв красив кон, не можа да намери по-подходящо име?
Ето какъв беше моят учител. Той не само умееше да чете в голямата книга на природата, но и да разгадава начина, по който монасите разчитаха книгите и мислеха посредством тях. Дарба, която, както ще видим, щеше да му бъде от голяма полза през следващите дни. Обяснението на Уилям ми се стори толкова естествено, та над срама, загдето не можах да се досетя сам, взе връх гордостта, че и аз ставам съпричастен, и замалко сам да се поздравя за собствената си прозорливост. Истината е толкова могъща, че и тя, подобно на доброто, сама се разпространява. И хвала на нашия Господ Иисус Христос за това хубаво откровение, което ми се разкри.
Но върни се към нишката си, моя повест, тъй като този остаряващ монах губи доста време за странични неща. И разкажи как стигнахме до голямата порта на манастира, а на прага стоеше абатът с двама послушници, които държаха в ръце златен леген, пълен с вода. Щом слязохме от нашите добичета, абатът изми ръцете на Уилям, после го прегърна и целуна по устата, като го приветства с добре дошъл, докато с мен се занимаваше ключарят.
— Благодаря, Абоне — рече Уилям, — за мен е голяма радост да стъпя в манастира на Ваше Преподобие, чиято слава е прекрачила тези планини. Идвам като поклонник в името на нашия Бог и вие ме почетохте именно като такъв. Но аз идвам и от името на нашия властелин на тази земя, както ще разберете от писмото, което ще ви връча, та ви благодаря за оказания ми прием и от негово име.
Абатът пое писмото с императорските печати и рече, че преди Уилям да пристигне, е получил други послания от негови събратя от ордена (тъй като, рекох си аз, трудно е да изненадаш един абат бенедиктинец), после помоли ключаря да ни придружи до нашите килии, а в това време конярите бяха повели пред нас добичетата. Абатът обеща да ни посети по-късно, след като се подкрепим; ние пристъпихме в големия двор, където постройките на манастира се простираха по цялото равно плато, което смекчаваше върха на планината.
За разположението на постройките на манастира ще имам случай да разказвам неведнъж и с по-големи подробности. След портала (единствения отвор в зидовете) започваше оградена с дървета алея, която водеше до църквата. Вляво от алеята се простираха зеленчукови градини и — както научих по-късно — ботаническата градина, а сред тях се издигаха двете постройки на банята и на болницата и билкарницата, които следваха извивките на оградата. В дъното, вляво от църквата, се издигаше Зданието, отделено от църквата от поляна, осеяна с гробове. Северната врата на църквата гледаше към южната кула на Зданието, чиято пък западна кула се издигаше точно срещу посетителя, после вляво то се свързваше със зида и се спускаше стремглаво към бездната, над която бе надвиснала северната кула, която пък се виждаше напреки. Вдясно, до църквата и около вътрешния двор, се издигаха няколко постройки — спалните помещения, домът на абата и домът за поклонниците, към който се бяхме насочили и до който стигнахме, прекосявайки една прекрасна градина. А вдясно, отвъд едно широко равно място, край южните зидове и на изток зад църквата, се редуваха жилища за ратаите, обори, мелници, хамбари и зимници и още един дом, който ми се стори, че е за послушниците. Равният, едва нагънат терен бе дал възможност на древните строители да спазват изискванията за разположението много по-добре, отколкото биха могли да претендират Хонорий Августодунски30 или Гийом Дюран31. От мястото на слънцето по това време на деня отсъдих, че порталът гледаше точно на запад, така че хорът и олтарът да гледат на изток; а слънцето още при изгрев можеше да събуди направо и монасите в спалните, и добичетата в оборите. Не съм виждал по-красив и поточно ориентиран манастир, въпреки че по-късно опознах и „Санкт Гален“, и „Клюни“, и „Фонтне“, и още други, може би по-големи, но не така добре оразмерени. За разлика от другите този манастир се отличаваше с неизмеримата величина на Зданието. Нямах опита на майстор зидар, но веднага забелязах, че то беше много по-старо от заобикалящите го постройки (може би е било издигнато за други цели) и че останалата част от манастира бе разположена около него в по-късни времена, но така, че ориентацията на голямата постройка да бъде съобразена с разположението на църквата или обратното. Защото от всички изкуства именно архитектурата най-смело се стреми да възпроизведе чрез своя ритъм уредбата на Вселената, която древните са наричали космос, тоест украсен, тъй като е като голямо животно, което блести със съвършенството и пропорцията на всички свои членове. И хвала на нашия Творец, който, както казва Августин32, е подредил всички неща по брой, тегло и мярка.
27
28
29
30
31
32