П. С. Каст, Кристин Каст
Измамена
(книга втора от поредицата "Училище за вампири")
Благодарности
Както обикновено, искаме да благодарим на Дик Каст, татко/дядо, задето знае всичко, свързано с биологията, и за помощта му с други работи.
Благодарим на невероятния си агент Меридит Бернстийн, на която дължим идеята, поставила началото на тази поредица.
Благодарим и на нашия екип — Дженифър Уайз и Стефани Линдскот от Сейнт Мартин, защото ни помогнаха да създадем тази чудесна поредица. Едно голямо «обичаме ви» за талантливите дизайнери на корицата.
Специални благодарности и на «Улични котки» — организация за спасяване и осиновяване на улични котки в Тулса. Подкрепяме «Улични котки» (всъщност осиновихме Нала от тях) и оценяваме тяхната любов и всеотдайност към котките. За повече информация може да посетите страницата им на www.streetcatstulsa.org. Ако имате желание да направите дарение на приют за домашни любимци, те са отличен избор.
Първа глава
— Нова съученичка. Глей там! — каза Шоуни, като се настани на масата, която сме си заплюли за наша и винаги сядаме на нея по време на обяд или вечеря.
— Ужас, сестра ми, ужас! — Гласът на Ерин прозвуча като ехо.
Двете имаха уникална връзка помежду си и затова ги наричахме Близначките, въпреки че Шоуни бе шоколадова брюнетка от Ямайка, а Ерин — синеока блондинка от Оклахома.
— За щастие е съквартирантка на Сара Фрийбърд — каза Деймиън и посочи с очи към дребното момиче, което показваше на новачката залата за хранене. — Въпреки шока от това, че е попаднала тук, изглежда облечена с доста повече вкус от Сара. Може би ще успее да й повлияе в правилна посока и да я спаси от пропенсията й да носи отвратителни обувки.
— Деймиън, пак ми играеш по нервите с твоите шантави думи.
Той ставаше много по-женствен от обикновено, когато се нацупи (което е нормално, нали е гей).
— Ако лексикалната ти култура беше малко по-широка — каза той, — нямаше да ти се налага да носиш речник, когато разговаряш с мен.
Близначките присвиха очи и се приготвиха да се нахвърлят върху него, но тогава Стиви Рей се намеси. Със своя ужасен провинциален акцент тя обясни значението на думата, все едно отговаря в час:
— Пропенсия означава често изразявано естествено предпочитание. Надяваме се сега да спрете да се джафкате и да започнете да се държите нормално. Знаете, че всеки момент ще започне родителската среща и не е необходимо да се държим като бавноразвиващи се.
— О, по дяволите! Съвсем забравих за родителската среща.
Деймиън изпъшка и заблъска главата си в масата (при това не особено леко).
— Аз също забравих.
И четирите го погледнахме със съчувствие. Неговите родители нямаха нищо против, че е белязан, че може би ще се превърне във вампир или по-лошо — тялото му ще отхвърли Промяната и той ще умре. Но не можеха да преглътнат това, че е гей.
Все пак родителите му нямаха нищо против той да е тук. За разлика от тях майка ми и загубенякът, който ми се явява доведен баща, мразеха абсолютно всичко, свързано с мен.
— Моите старчета няма да дойдат. Миналия месец дойдоха, а сега ще са заети — каза Шоуни.
— Това само потвърждава роднинската ни връзка. И моите старчета няма да дойдат, писаха ми имейл, че ще ходят на круиз до Аляска с леля Алан и чичо Лойд. — Ерин сви рамене със същото безразличие, което демонстрира и Шоуни от това, че няма да види родителите си.
— Деймиън, може би и твоите родители няма да дойдат? — попита с надежда Стиви Рей.
— Няма начин. Този месец имам рожден ден. Ще ми носят подаръци.
— Е, не е толкова зле — подхвърлих аз. — Спомена, че имаш нужда от скицник за рисуване.
— Но те няма да ми донесат това — въздъхна той. — Миналата година си поисках статив. Те ми донесоха палатка и спален чувал, както и абонамент за сп. «Спорт»
— Стига, бе! — възкликнаха в един глас Ерин и Шоуни.
За да смени темата, Деймиън се обърна към мен:
— Твоите родители ще идват за пръв път. Какво очакваш?
— Кошмар. Абсолютен, тотален кошмар.
— Зоуи? — чу се глас до мен. — Доведох новата си съквартирантка, за да се запознаете. Даяна, това е Зоуи Редбърд — лидерката на «Дъщерите на мрака»
Бях доволна, че не се налага да говорим повече за родителите ми, и се усмихнах на двете момичета.
— О, наистина е вярно — изстреля новачката, преди да й кажа дори «здрасти» Както ставаше обикновено, тя се втренчи в белега ми и се изчерви. — Искам да кажа… ъ-ъ-ъ, съжалявам. Не исках да съм груба или нещо такова — заоправдава се тя.