Читать онлайн "Когато змията не успя" автора Буль Пьер - RuLit - Страница 1

 
...
 
     


1 2 3 4 5 6 7 8 « »

Выбрать главу
Загрузка...

Пиер Бул

Когато змията не успя

Това потресаващо събитие се случва на една планета в звездна система, намираща се далеч от нашето Слънце. И то точно когато планетата току-що се е покрила със зелени ливади, плодни семена и дървета, огъващи клоните си от сочни плодове. Младите гори са населени със зверове и птици, всякакви риби обитават морските глъбини, едва отделили се от хляба небесен.

Само преди няколко дни от хаоса се появи градина със симетрични пропорции. Всичко в нея — и благоуханните цветя, и пъстроцветните храсталаци — доказват безспорния художествен вкус на Твореца. Млада и приятно красива жена се разхожда в този кът за наслади. Тя е гола, напълно гола, но не съзнава това.

Жената върви плавно, крачките й са леко неуверени, ноздрите й треперят и вдишват ароматите от въздуха. Върви по мека пътека, стига вратата, обръща се и задържа погледа си върху човека, излегнал се на ливадата. Тя се усмихва и гледа своя партньор, опънал се под шарената сянка. Всяка проява на живот в тази градина озарява лицето й. Но мъжът не вижда нищо, спи с блажена усмивка, обърнал поглед към небето. Той също е гол и също не съзнава това.

Жената се разколебава за миг — иска да го събуди, за да се поразходят заедно, но е нерешителна и мълчаливо продължава по пътя си. Ако винаги й доставя удоволствие да крачат заедно по пътечките, ако обича докосването на бедрата му, допира на мускулестата ръка, когато обгръща талията й, сега вече започва да се наслаждава и на очарователната им самота.

Тя стига до реката, която минава през градината, и спира точно там, където реката се разделя на четири ръкава. Изкачва хълма, за да погледне разпенените води, които потъват в безкрайните лесове. Стои така, сякаш замечтана, връща се по друга пътека натам, където с партньора си са устроили свое убежище. Иска да удължи минутите на самота. Може би смътно долавя, че това ще усили радостта от срещата им.

Пътеката спира до някакви плодни дървета. Това кътче е замислено и направено с толкова художествено съвършенство, че неволно ласкае погледа. Дърветата са натежали от пъпки — тази лудост от цветове ще продължи, докато те не се превърнат в изискани лакомства за насита и на двамината.

При планирането на плодната градина Творецът също е проявил своето пристрастие към геометрията: ливадите образуват правилни елипси, дърветата са в кръг и редеят по посока към центъра на голямата ос. Отделно стърчат две самотни дървета, по-високи от останалите, но с пищни корони и още по-ярки плодове.

Точният център е увенчан с непресъхващ фонтан. Струите му бият до самото небе и после се разпадат на фини пръски, които освежават плодните дървета. Жената се спира и гледа дивната игра на безбройните струи, после бавно пристъпва навътре в градината.

Клоните лежат ниско над земята. Всичко е обмислено от Твореца така, че мъжът и жената да не полагат никакви усилия. Можеш да стигнеш най-зрелите плодове с ръка, но жената дори не ги поглежда. Тя стига до центъра на елипсата, спира се до прекрасния фонтан, под едно от дърветата, различни от останалите. Слънчевите лъчи галят златистите плодове. Откъсва един от тях, погалва с ръка нежната му обвивка и захапва сочната плът.

— Жено!

Жената вдига очи изненадана и поглежда първо към небето — освен гласът на партньора й, в градината има само един познат глас и той обикновено идва откъм небето.

— Жено, аз съм тук. Погледни надолу!

Тя се извръща и през пъстроцветните сияния на фонтана вижда Змията, свита на кълбо около ствола на съседното дърво. Минава през арката от вълшебни дъги, навежда се към Змията и й се усмихва.

— Искаш ли нещо от мен?

Удивена е, че Змията говори с човешки глас.

— Защо не искаш да вкусиш от плодовете на това дърво? Те са най-вкусните.

А жената отвръща:

— Можем да вкусим всички плодове, освен онези, които са върху дървото на познанието за добро и зло. Бог ни е забранил да ги докосваме и да ги ядем, за да не умрем.

Змията й отвръща бавно и монотонно, повтаряйки своята веднъж и завинаги заучена реплика:

— Не, няма да умрете. Но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.1

Змията се извива, готова да изпълзи, без да се интересува от по-нататъшния ход на събитията — защото ги знае отлично. Жената посочва плодовете на съседното дърво и казва следните изненадващи думи:

— Всеки ден вкусвам от плодовете на другите дървета, най-често от дървото на живота. И нищо не може да ме накара да посегна към дървото на познанието за добро и зло.

Змията застива от чутите думи. Шокирана е.

— Може би не чух добре… — казва тя.

вернуться

1

Битие, 3:4-5

     

 

2011 - 2018