Юношата я съзерцаваше мълчаливо. Жената го огледа мълчаливо. Имаше божествена фигура, очи с цвета на горски теменуги и светложълти коси, които, полюшвани от вятъра, създаваха подобие на ореол. Жената изпита странно вълнение, когато откри колко странно контрастира неговата мекота с грубостта на нейното собствено лице и на лицето на партньора й.
Юношата й се усмихна. Тя неловко се опита да отвърне на усмивката. Усети трепет по тялото и мекота в коленете. Юношата бавно вдигна ръце, за да може да се полюбува на играта на мускулите му. После той откъсна един едър плод, раздели го наполовина и й го поднесе с усмивка:
— Яж — рече той.
Говореше ласкаво, но в гласа му имаше сила. А самият глас звучеше толкова мелодично, че даже райските птици спряха да пеят, замрели в блажено мълчание. Жената осъзна, че едва ли дълго ще се противопоставя на неговия чар, но все пак реши да опита.
— Господ Бог ми е казвал, че това е грях.
— Нека този, който е безгрешен, сам хвърли камък връз теб — простичко рече той.
— Значи да съгреша?
— Аз също съм грешен.
И продължавайки да я гледа с усмивка, глътна половинката от плода. Жената го наблюдаваше с блестящи от любопитство очи.
— Изяде го. Сега ще умреш ли?
— Ще умра, но ще възкръсна.
— А аз… Ще съгреша и ще умра, така ли?
— Ще умреш, но ще възкръснеш, благодарение на мен. Ще изкупя твоя грях по-късно.
— Е, тогава… — рече жената и отхапа другата половинка, като обърса с горната част на дланта си лепкавия сок и се усмихна.
— Ти беше прав — рече тя.
Тъй на тази непокорна планета се възцари ред и всичко си тръгна по плана. Когато жената опита забранения плод, мъжът повече не се възпротиви на изкушението. И двамата узнаха що е добро и зло, откриха голотата си и се прикриха със смокинови листа. А после, както си му е редът, ги изгониха от рая да вадят хляба насъщен с пот на лицата. После извършиха горе-долу толкова безумства и престъпления, колкото ако бяха си останали непорочни — според предсказанията на Изчислителя. Но това вече нямаше космически последици, защото бяха станали смъртни и подвластни на Божия съд.
Що се отнася до Сина, след успешно изпълнената мисия Той се върна на небесата да заеме мястото Си вдясно от Бога, за да чуе как легиони от небесници възславят победата Му. Нечувани празници ознаменуваха успеха на Бог Син. Серафими и херувими пяха осанна и приветстваха грехопадението със същата страст, както преди това превъзнасяха добродетелта. При това сляха възхищението от триумфа на Сина с вечната мъдрост на Отца.
Към края на празника, когато гръмогласните звуци на тръбите започнаха да утихват, Омега забеляза, че лицето на Спасителя излъчва особено сияние. Попита за причината.
— Аз съм щастлив от решението на този деликатен проблем. В същото време изпитвам дълбока възбуда от рязката промяна в Моите навици. Но признавам — тази смяна на впечатления беше необходима след понесените от Мен несгоди.
— Нима тази задача Ти се стори тягостна? — попита Омега.
— Не, не. Ти предсказа: за да се постигне успех, трябва добре да познаваш тия създания и да ги обичаш. За да ги обикнеш, трябва да им станеш подобен, а за Мен това е нормално. Ако говорим за любовта към тях, това е Моята втора същност. Никой на небето не може да я прояви по-добре от Мен. Да си призная честно — когато дойде денят за изкупление на греховете на тези люде, мисля, че дори ще ми бъде приятно.
— Оказва се — отбеляза Изчислителя, — че всяко от Божиите творения може да се превърне в благо, даже аномалиите, макар на пръв поглед те да показват предимствата на ада пред рая.
— Което си е верно, верно си е — съгласи се Синът. — Всички дела на Бога стават благо и са прави онези, които превъзнасят Неговата слава и мъдрост.
Челото на Сина се набразди, когато попита Изчислителя:
— Ти, който можеш да изчисляваш вероятността на всякакви събития, кажи Ми: като изключение ли трябва да се разглеждат събитията на тази планета, или съществува вероятност да се повторят?
Великият Омега потъна в сън, направи подсъзнателни изчисления и изрече резултата, който Синът с вълнение очакваше:
— Такова произшествие е рядкост. Вероятността тази аномалия да се повтори е изключително малка. И все пак съществува теоретична възможност от още две или три повторения.
Челото на Сина просветля и някаква съвсем странна усмивка озари Божественото Му лице.