Робърт Хауърд
Нещото в гробницата
Най-големият герой на хайборейските времена не е хайбореец, а варварин — Конан от Цимерия, чието име е свързано с много легенди. Оцелели са полу-легендарни истории от времето на най-древните цивилизации — Хайборея и Атлантида, макар и в тях да има само фрагменти. По-голямата част от онова, което ни е известно за кариерата на Конан идва от т.н. „Немедийски Хроники“. Ето как започва в тях разделът, посветен на Конан:
„Знай, о Принце, че през годините от времето, когато океаните погълнаха Атлантида с блестящите й градове и времето на възвисяване на Синовете на Ариас, има епоха, която е трудно да си въобразиш, епоха на сияйни кралства, пръснати по света като синя мантия под звездите — Немедия, Офир, Бритуния, Хайперборея, Замора — с нейните тъмнокоси жени, и кули, със забулена под паяжина мистерия, Зингара — с нейното рицарство, Кот, който граничеше с пасторалните земи на Шем, Стигия — чийто гробници бяха охранявани от сенки, Хиркания, чийто ездачи били облечени в стомана, коприна и злато. Но най-гордото кралство от всички било Акуилония, върховен властник на мечтания Запад. Натам отива Конан от Цимерия, чернокос, навъсен, с меч в ръка, крадец, разбойник, убиец, изпълнен с гигантска меланхолия, но и с върховна радост, за да стъпи по обсипаните със скъпоценни камъни тронове с обутите си в сандали крака.
Във вените на Конан тече кръвта на древните Атланти, погълнати от моретата осем хиляди години преди неговото време. Роден е в клан, населяващ област в северозападна Цимерия. Дядо му бил член на племе от Юга, който избягал от собствения си народ поради кръвна вражда и след дълги скитания, потърсил убежище при хората на Севера. Самият Конан се родил на бойното поле по време на битка между неговото племе и орда Ванири-нашественици.
Не е известно кога младият Конан е зърнал цивилизацията за първи път, но още преди да били изтекли петнадесет зими, той бил известен като боец край огньовете на съвета. В онази година Цимерийските вождове забравили техните вражди и обединили сили за да отблъснат Гъндърейците, които нахлули през границата с Акуилония и започнали да колонизират южните покрайнини на Цимерия. Конан бил член на виещата, жадна за кръв орда, която се прехвърлила през северните хълмове, прескочила през загражденията и с меч и факли в ръцете изхвърлила Акуилонците обратно през техните граници.
По време на битката при Венариум Конан бил висок над метър и осемдесет и тежал над седемдесет и пет килограма. Той бил бдителен и можел да се прокрадва като човек от горите, бил желязно твърд като човек от планините, имал Херкулесовата физика на своя баща-ковач и добре познавал ножа, бойната секира и меча.
След ограбването на Акуилонския аванпост, Конан се върнал за кратко при племето си. Неспокоен заради младостта си, заради традициите, заради времето, в което живеел, той прекарал известно време с една Езирска банда в неуспешни рейдове срещу Ванири и Хайперборейци. Шестнадесет годишният Цимериец завършил последната акция окован във вериги. Той, обаче, не останал дълго пленник…“
1. Червени очи
Два дена вълците го преследваха през горите и сега отново се бяха приближили. Поглеждайки назад през рамо, момчето успя да ги зърне: рунтави, едри сиви сенки, подскачащи между черните дънери на дърветата, с очи, блестящи като червени въгленчета в спускащия се здрач. Той знаеше, че този път няма да може да ги отблъсне както бе съумявал преди.
Не можеше да вижда надалеч, защото навсякъде около него, като някакви мълчаливи войници на една омагьосана армия, се издигаха черните стволове на милиони смърчове. Снегът се бе задържал на някакви неясни, бели петна по северните склонове на хълмовете, но ромоленето на хиляди ручейчета от топящиия се сняг и лед подсказваше настъпването на пролетта. Но даже и в разгара на лятото това бе един тъмен, смълчан и мрачен свят, а сега, когато слабата светлина отстъпваше пред приближаващия здрач, той изглеждаше още по-печален от обикновено.
Юношата продължи напред, нагоре по гъсто залесения склон, както бе бягал в продължение на два дена, след като с бой си бе пробил път за да избяга от хайперборейския затвор за роби. Макар и чистокръвен цимериец, той бе един от бандата нападатели-езири, която нарушаваше границите на хайперборейците. Изпитите, руси войни на онази мрачна земя бяха организирали клопка и бяха разбили групата на нападателите, а момчето Конан за първи път в живота си вкуси от горчивината на веригите и бича, които бяха ежедневието на роба.