Зли са. Убиват от скука. Това е единственият народ, който дълги години е успявал да убеди гражданите си да си режат взаимно главите, добре че Наполеон отклонил бесовете им към други раси и ги пратил в стройни редици да рушат Европа.
Гордеят се, че държавата им, казват те, е могъща, но не спират да се опитват да я разбият: никой друг като французите не го бива повече да прави барикади по всеки повод и при всеки повей на вятъра, често без да знаят защо, просто увлечени на улицата от поредния разбойник. Французинът не знае какво иска — освен че не иска това, което има. А за да го изрази, непрекъснато пее песни.
Въобразяват си, че целият свят говори френски. Случи се преди десетина година с онзи Люка6, гениален човек, трийсет хиляди ръкописни документа, всичките фалшиви, върху открадната хартия, изрязана от форзаците на стари книги в Националната библиотека, имитирайки различни калиграфии, макар и не толкова добре, колкото бих ги подправил аз… Продал не знам колко на оня идиот Шал7 (казват, велик математик и член на академията на науките, ама голям глупак). Та не само тоя, ами и други негови колеги академици от академията на науките да повярват, че Калигула, Клеопатра и Юлий Цезар били писали писмата си на френски, а Паскал, Нютон и Галилей си пишели един на друг на френски, макар и децата да знаят, че по онова време учените са си пишели на латински. Френските учени глави нямали ни най-бегла представа, че другите народи пишат на езици, различни от френския. Освен това във фалшивите писма се твърдяло, че Паскал бил открил земното притегляне двайсет години преди Нютон, което било предостатъчно да заслепи натъпканите до гуша с национална надутост професори от Сорбоната.
Може пък тяхното невежество да е заради скъперничеството им — националния порок, който те взимат за добродетел и го наричат пестеливост. Само в тази страна може да се напише цяла комедия, посветена на един скъперник. Да не говорим за татко Гранде.
Скъперничеството личи по техните прашасали апартаменти, по никога несменяните тапети, по ваните им от памтивека, по витите им стълби от хлопащи дъски, тъй че да се възползват скъпернически от всяка педя пространство. Кръстосайте французин с евреин (най-добре от немски произход) и ще получите каквото имаме сега, Третата република…
Станах французин, защото не понасях да съм италианец. Като пиемонтец (по рождение) знаех, че съм само карикатура на френски петел, и то с по-ограничен кръгозор. Всичко ново вцепенява пиемонтците, неочакваното ги хвърля в ужас, и за да ги закараш чак до Двете Сицилии (впрочем между гарибалдийците е имало много малко пиемонтци) са били необходими двама лигурци, единият фанатик, Гарибалди, другият, Мадзини, пък белязан от съдбата. Да не говорим за това, което открих, когато ме изпратиха в Палермо (кога ли беше? трябва да си припомня). Само онзи празноглавец Дюма обичаше тези народи, може би защото го почитаха повече от французите, които гледаха на него като на човек със смесена кръв. Харесваше са на неаполитанците и на сицилианците, и те мулати като него, родени от кръстосването на коварни левантинци, потни араби и изродени остготи, взели най-лошото от предците си със смесен произход, леността на сарацините, жестокостта на швабите, колебливостта на гърците, от които имат склонността толкова да се самозабравят в приказки, че най-накрая да свършат с опити да разцепят косъма на четири. За останалото достатъчно е да се видят гамените, които в Неапол очароват чужденците, като се задушават със спагети — пъхат си ги с пръсти в гръцмуля и целите се омазват с развалени домати. Не съм ги виждал, но знам.
Италианецът е ненадежден, лъжлив, подъл, предава лесно, по-добре се чувства с кама, отколкото с меч, с отрова, отколкото с лекарство, хлъзгав е при преговори, последователен само да минава от едната на другата страна според накъдето духа вятърът — нали видях какво стана с генералите на Бурбоните, щом се появиха авантюристите на Гарибалди и пиемонтските генерали.
Така е, понеже италианците са създадени по модела на свещениците, единствената истинска власт, която сме имали, откакто оня извратеняк последният римски император бил обладан отзад от варварите, защото междувременно християнството отслабило гордата древна раса.
Свещениците… Как ги опознах? В къщата на дядо, струва ми се, останал ми е смътен спомен как все гледаха някак крадешком, за развалените им ченета, за лошия им дъх, за потните им длани, които се опитваха да ме погалят по тила. Каква гадост. Безделници са, спадат към опасните класи, също като крадците и скитниците. Човек става свещеник или монах само за да живее в безделие, а безделието е сигурно заради техния брой. Ако, да кажем, свещениците бяха един на хиляда, щяха да имат толкова много работа, че нямаше да могат да си седят като пет пари в кесия и да си хапват угоени скопени петли. А сред най-недостойните свещеници правителството избира най-тъпите и ги назначава за епископи.
6