Най-забавното е да различавам най-различните сводници, насядали по масите. Някои от тях са съпрузи, които продават прелестите на съпругите си, и те са с тях, добре облечени, пушат и играят на карти, кръчмарят и момичетата ги наричат масата на рогоносците; в Латинския квартал пък има много пропаднали студенти, постоянно нащрек някой да не им отмъкне печалбата, те често вадят нож. Най-невъзмутими са крадците и убийците, те влизат и излизат, правят си ударите и знаят, че момичетата няма да ги излъжат, защото в противен случай на другия ден ще плават в Биевър.
Има и обратни, те ловят перверзници от двата пола за най-извратени услуги. Събират клиентите в Пале Роял или на Шанз Елизе и ги примамват със съответните знаци. Често нахлуват в стаята заедно със съучастниците си, преоблечени като полицаи, които заплашват да арестуват клиента по гащи, оня започва да моли за милост и вади пачка пари.
Влизам в тези бордеи с най-голяма предпазливост, защото знам какво може да ми се случи. Ако клиентът изглежда паралия, съдържателят дава знак, едно от момичетата идва при него и малко по малко го убеждава да покани на масата си останалите момичета и хайде почва се с най-скъпите питиета (ама за да не се насвяткат, пият само anisette superfine11 или cassis fin12, боядисана вода, която клиентът плаща скъпо и прескъпо). После се опитват да те накарат да играеш на карти, като, естествено, лъжат, ти губиш и трябва да платиш вечерята на всички, както и на съдържателя и на жена му. Ако пък пробваш да спреш да играеш, ти предлагат да играеш не на пари, а на всяка ръка, която взимаш, едно от момичетата си съблича по нещо… След всяка махната дантела се появяват ония ми ти отвратителни бели меса, увисналите гърди, кафявите подмишници, от чиято миризма на прокиснало ти прилошава…
Никога не съм се качвал на горния етаж. Някой беше казал, че жените са само заместител на ръкоблудството, само дето се иска повече въображение. Така че връщам се вкъщи и ги сънувам нощем, да не съм от желязо все пак, пък и ме изкушават.
Чел съм доктор Тисо13 и знам, че дори отдалеч са вредни. Не знаем дали животинските духове и гениталните течности са едно и също, но е ясно, че между тези две неща има известна аналогия, и след дългите нощни полюции не само се губят сили, но и тялото изпосталява, лицето побледнява, паметта се замъглява, зрението се замрежва, гласът подрезгавява, сънят става неспокоен от палави сънища, очите започват да болят и по лицето се появяват червени петна, някои започват да храчат разни калцинирани субстанции, появява се сърцебиене, задух, губене на съзнание, други се оплакват от сухота или пък че отделят още по-зловонни субстанции. Най-накрая ослепяват.
Може и да са преувеличения, като момче бях с пъпчиво лице, но май е типично за тази възраст, или пък всички момчета прибягват до тези удоволствия, някои прекаляват и се пипат ден и нощ. Сега обаче си знам мярката и сънувам неспокойни сънища само след като се върна от прекарване в бирарията и за разлика от мнозина други не получавам ерекция щом видя някоя женска на улицата. Работата ме държи настрана от разпуснатите нрави.
Защо ли не престана да философствам, вместо да разкажа събитията? Може би защото имам нужда да знам не само какво съм правил преди вчера, а как така съм се оказал въвлечен вътре във всичко това. Ако допуснем, че това вътре съществува изобщо. Казват, че душата е само онова, което вършиш, ала ако мразя някого и подхранвам злобата си към него, благодаря ти, Боже, това значи, че това вътре го има! Как беше казал философът? Odi, ergo sum14.
Преди малко долу се звънна, боях се да не е някой смахнат и да иска да купи нещо, но човекът ми каза веднага, че го праща Тисо — защо ли изобщо избрах тази парола? Трябваше му саморъчно завещание, подписано от някой си Бонфоа в полза на някой си Гийо (със сигурност той самият). Имаше хартията за писма, която използвал тоя Бонфоа, както и пример на неговия почерк. Поканих Гийо да се качи в кабинета, подбрах писец и съставих документа с помощта на подходящо мастило, без дори да направя чернова. Отлично. Гийо сякаш знаеше тарифите, защото ми носеше такса, каквато се полага за размера на дарението.
И така, това ли е занаятът ми? Хубаво е да съставиш нотариален акт от нищото, да подправиш писмо, което изглежда истинско, да изработиш някоя компрометираща изповед, да създадеш документ, който ще погуби някого. Могъществото на изкуството… Да се самонаградя с едно посещение на „Кафе Англе“.
13