Выбрать главу

Ан Мейдър

Сляпа страст

Първа глава

— Но защо Джонатан трябва да си идва точно сега?

Виктория Уайът гледаше намръщено брат си. Всъщност тя задаваше този въпрос не за пръв път, откакто племенникът й се обади и каза, че ще пристигне и ще доведе със себе си гости. Но брат й или не чуваше, или не искаше да отговори.

— Рийд! — повтори Виктория и може би пискливият й тон най-сетне привлече вниманието му, защото той вдигна глава от вестника.

— Този дом е и негов, Тори — отвърна меко, въпреки че изражението му не бе ведро. — Всъщност Джон не прекарва много време тук, нали? Какво искаш? Да му кажа да не идва ли?

— Разбира се, че не. Питам само, за да съм подготвена. Не искам той или някоя от неговите ужасни приятелки да объркат работата. Това е важно събитие, Рийд. Откриването на галерия винаги се отразява в пресата, а щом Лутър Стайлс прави дебют, то бъди сигурен, че ще има огромен успех.

Рийд въздъхна и затвори вестника. Знаеше, че няма да бъде оставен на мира.

— Добре, кажи какво да направя!

Виктория повдигна войнствено рамене, но срещна студените сиви очи на брат си и омекна.

— Не знам.

— Мислех, че имаш някакво предложение — Рийд с усилие сдържаше раздразнението си.

— Само питах защо Джон се връща точно този уикенд. В края на краищата, както ти току-що каза, тук той не се чувства у дома си, а като на хотел.

— Не познавам много хотели, които предлагат подобно обслужване — отвърна сухо брат й. — А и не си спомням да съм казвал, че Джон не възприема този дом като свой. Напротив. И затова очаква да бъде радушно приет. А ако доведе със себе си приятелка, на нас какво ни влиза в работата?

— Притесняват ме странните момичета, по, които си пада — отсече Виктория. — Сигурно си спомняш онази хипарка преди две години? Твърдеше, че е художничка, а не можеше да различи Моне от Матис!

— Познавам сума хора, които също не могат — опита се да я прекъсне Рийд, но тя продължи невъзмутимо:

— А танцьорката миналата година? Разправяше, че играела модерен балет, докато не се напи и не започна да се съблича, та на всички стана ясно, че е просто стриптийзьорка! Никога не съм била така шокирана в живота си! О, Господи!

Рийд въздъхна с облекчение, тъй като Виктория прибра с царствен жест копринената си пола и понечи да стане от масата. Но той знаеше, че няма да остави въпроса нерешен и нацупеното й изражение не предвещаваше нищо добро.

— Както обикновено, не искаш да се вслушаш в разума — рече тя, спирайки за миг. — Така да бъде. Само не ме обвинявай, ако нещо се провали. Твоите пари ще отидат на вятъра.

Рийд изръмжа и също стана.

— Наистина ли мислиш, че пристигането на Джон може да навреди?

— Само казвам, че не желая неблагоприятни отзиви в пресата. Джон е нещо като… знаменитост за острова. Ако се появи с неподходяща жена, журналистите от жълтата преса ще се разсипят да пишат клюки за него и последното му завоевание, вместо да обърнат внимание на истинската причина, поради която са поканени.

— Която е?

— Да дадем на Лутър Стайлс известността, която заслужава — извика Виктория. — Боже мой, Рийд, та ти го знаеш много добре! А сякаш не те е грижа!

— Не е вярно — поклати глава брат й. — Знам колко усилия хвърли за тази галерия. Но как да кажа на Джон да не идва?

Сестра му изсумтя недоволно и млъкна. Рийд бе доста по-висок от нея и въпреки пищните си форми, тя винаги се бе чувствала дребна. Отлично знаеше, че дължи на него положението си сред обществото на Бермудските острови и благославяше съдбата за развода му. Всъщност бракът му от самото начало си беше обречен. Макар Даяна да беше с добър произход, бе непостоянна и неспособна да създаде семейство. Искаше непрекъснато внимание, забавления и когато Рийд не й ги даваше, си ги търсеше другаде. Затова и синът им бе такъв, помисли си Виктория. Та какво може да се очаква от човек, чиито родители са прекарали първите дванайсет години в непрекъсната война? Макар че в крайна сметка това бе улеснило собствения й живот. След като потисна усмивката си, тя докосна брат си по бузата.

— Ще го направиш, нали, скъпи? О, толкова съм ти благодарна! Нямаш представа колко е важно за мен. Да открия галерия тук, в Хамилтън. Мечтите ми се сбъдват!

Рийд й вярваше. Бе работила за това, откакто се върна преди десет години. Е, всъщност тогава си дойде, за да се грижи за домакинството и да гледа малкия Джонатан. Но от самото начало бе ясно, че има и свои цени. Задоволяваше се работи в чужди галерии и да открива нови таланти за други, които обираха печалбата. Това беше правила и в Ню Йорк, където отиде след женитбата му с Даяна. Дотогава живееше на острова, но двете със съпругата му не се спогодиха. Виктория бе доста пълна, което не й създаваше проблеми, докато не се появи Даяна. А тя бе доста заядлива! Той ли не го знаеше! Ето защо сестра му отиде първо при приятели в Лонг Айлънд, а сетне се премести в Ню Йорк. Тогава започна работа в първата галерия. Затова не беше никак чудно, че сега, когато откриваше своя собствена, бе така притеснена. И тъй като винаги е била до него, когато е имал нужда, той реши, че е длъжен да осигури успеха. Което означаваше да бъде по-строг към Джонатан. Защото синът му имаше склонност да се подиграва на леля си.