Аннотация

Той отново е тук. Най-четеният автор на „Пощенска кутия за приказки“ се завръща.

Ако сте любители на истории, от които да ви заливат невъздържани потоци смях и добро настроение, не може да си позволите да пропуснете тази книга.

ДЕПУТАТЪТ

Аз съм депутатът Иван Иванов – избран за сефте. Първата ми година в парламента премина изключително скучно – дебати, законопроекти, от които нищо не разбирам, алинеи и други тъпотии. Не мисля някога да взимам думата, мързи ме. Шефовете казват как да гласувам, а аз изпълнявам по съвест. После се отраках – ще ме карат те да бачкам по три дни в седмицата!? Само се регистрирам сутринта и после снова между кафето и столовата. Към 11 изчезвам. Обаждам се на проститутка, след нея отивам в кръчма. Вечер с жената посещаваме събития в посолствата – все някоя държава има национален празник (ядене и пиене без пари). Събота и неделя съм в командировка... у нас... в родния ми край – добри кинти плащат, командировъчни, че и режийни, безплатна нафта...

Ние сме хубаво семейство – дъщеря ми учи в Лондон, а синът ми е автокрадец в София. С брат ми захванахме една далавера. С помощта на партийния лидер взехме един малък ВЕЦ на концесия. Естествено, спряхме производството на електроенергия и уволнихме всички служители. Прекарахме дебел кабел от близкото село и сега продаваме на държавата тока от него като скъпа зелена енергия. Сладка работа – проверяващи няма. Кандидатствахме по европроект за зарибяване. Разбира се, печелим субсидии. Трябва да пуснем 100 000 рибки, ние пуснахме 6. Разликата в джоба (20% от печалбата е за партията). Догодина ще кандидатстваме за зажабяване. Язовирната стена леко се е напукала, ама не ми дреме – има си институции, отговорността ще поеме някой друг.

Вчера гласувахме закона за здравето (симулираме, че сме против) – повече пари за болниците (голяма глупост, но партията ме успокои, че мангизите всъщност ще идат при наши хора), по-високи заплати за докторите и сестрите (ама ще им вдигнем данъците), нова апаратура (ще купим втора употреба или счупена – разликата знаете къде отива). Личните лекари ще трябва да плащат нещо като здравна винетка – по 10 лева на прегледан пациент. Клиничните пътеки се заличават, въвежда се клинична поляна – кой, както свари. На това му се вика здравна реформа. Опозиция и управляващи сме в едно – само се караме от време на време, за сеир пред народа. Доволен съм, че допринасям за България.

Оффф... сина ми го хванали с крадена кола. Обаждам се на прокурора. Казва ми, че нямало да има проблеми, щом съм депутат. В съда адвокатът убеждава всички, че автомобилът случайно е срещнал моя син, запознал се е с него и против волята му го принудил да седне зад волана. Обвинението се съгласява, а собственикът на возилото е осъден две години условно за склоняване към кражба и разпространение на МПС с цел грабеж. Делото приключва – чудесно правосъдие.

Тая сутрин излизам от новия си имот. Ох... стягат ме гърдите... Падам на улицата. Жената звъни на 112. Последвалите събития ми ги разказаха преди малко. Та, тръгнала линейка, но по пътя спукала гума, а резервна нямало. При първата дошла втора линейка – на нея пък ѝ липсвал дефибрилатор (на закъсалата бил закован за газовото), затова свалили гумата на втората с цел да я монтират на първата. На джантата обаче имало секретен болт и било невъзможно да го развият без подходящ инструмент. Тръгнала трета линейка, носеща нужния ключ, но ѝ свършил бензинът малко преди да пристигне, та четвърта наляла от своя, защото ѝ паднал акумулаторът. Помощта пристига след три часа.

Сега лежа в реанимацията с инфаркт и инсулт. Парализиран съм от челото надолу – мога да отговарям на въпроси, като мърдам скалпа си. Дори в правителствена болница не могат да ми помогнат. Не съжалявам за нищо – добре си поживях, осигурих си децата (че и внуците), създадох им връзки в мафията (ъъъ... партията де, ако не се разберат нещо за плячката, ще преминат в друга партия), имам много парички... да топлят душата ми...

Народът е безинтересен човек. Народът е за балъците!