Стъкленият охлюв (Разкази в интернет)

MarijaAlex

Помощница (СИ)

Такая душераздирающая книжка, что последнюю страницу я встречаю как праздник.Читатель, если тебе плохо, то надо прочитать эту книжку, где автор сделала все, чтобы твои беды и печали были ничем по сравнением

MarijaAlex

Нелюдимый (СИ)

Наверное книг с таким сюжетом я прочла уйму.Найти для себя что-то новое трудно, удивительно, что книжка мне понравилась и даже какие-то моменты меня задели за живое.Книжку можно читать, в ней есть всё и боль,

MarijaAlex

Так похожа на нее (СИ)

книжка хорошо написана и сюжет хоть избит, но воплощение его неплохое.Здесь нет в прямом понимании золушек и сто процентных принцев.Начало очень даже спокойное и скучноватое.Несколько страниц в конце

MarijaAlex

Мадин

Это такая хрень,поэтому лучше пройти мимо и не тратить своё время понапрасну.

Светлана Янишевская

Ради счастья дочери

Очень понравилось, в конце даже прослезилась от умиления!

MarijaAlex

За каменной стеной

Хоть книжка на раз,но написана неплохо.Упоминать очередной раз о клише и штампах не имеет смысла,ибо каждая вторая если не первая книжка этим грешит.Это - как детство,отрочество,юность и так далее,примерно

Светлана Янишевская

Их снежный роман (СИ)

Чудесная легкая история!!!

Современная русская и зарубежная проза

Автор: Павич Милорад

Язык: болгарский

Год: 2000

Издатель: Агата-А

ISBN: 954-540-017-X

Город: София

Переводчик: Христиана Василева

Статус: Закончена

Добавила: RedRidingHood 9 Янв 22

Проверил: Admin 9 Янв 22

Формат: FB2 (833 Kb) EPUB (879 Kb) MOBI (800 Kb)

Currently 4.00/5

Рейтинг: 4.0/5 (Всего голосов: 1)

Аннотация

"… Любовта е нещо, което се учи и упражнява. Също така любовта е нещо, което трябва да се открадне. Ако всеки ден не откраднеш от самия себе си малко сила и време за любов, това не е любов!"

Из "Дамаскин"

"… Бъдещето е огромен континент, който ние тепърва трябва да открием, може би Атлантида. Там не важат парите, които ние използваме. Не важат дори и нашите погледи. Бъдещето ни вижда нас само когато се усмихнем или заплачем. Иначе не ни познава."

"… Отново беше на кръстопът и отново се молеше на Хеката, богинята на Луната:

«Боя се от празните градини, изгубени в моето сърце, до които не знам пътя. Защото не избирам аз птиците, които да кацнат на тях, и моите спомени стават по-стари от мен, потъват в миналото и нямам власт да ги задържа…»

Тогава проумя, че в човека най-бързо старее потта, а най-бавно старее душата."

Из "Шапка от рибя кожа"

Милорад Павич (1929) е професор по история на сръбската литература и история на културата в Белградския университет. Още с първия си роман "Хазарски речник" (1984) се превръща в световна знаменитост. "За мое удивление — казва Павич — книгите ми досега са преведени 66 пъти на различни езици. Накратко, аз нямам биография. Имам само библиография". Разказите в "Стъкленият охлюв" (1998) са писани за Интернет и могат да бъдат намерени там на съответните страници. Те са нова среща с Милорад Павич, брилянтен, както винаги, този път в късия разказ.