Миларепа

MarijaAlex

За каменной стеной

Хоть книжка на раз,но написана неплохо.Упоминать очередной раз о клише и штампах не имеет смысла,ибо каждая вторая если не первая книжка этим грешит.Это - как детство,отрочество,юность и так далее,примерно

Светлана Янишевская

Их снежный роман (СИ)

Чудесная легкая история!!!

Lana A

Страж королевства (СИ)

Отличная книга! Благодарю автора и сайт.

Olvia44

Замуж с осложнениями

Мило простенько необременительно. На 4 с натяжечкой

Светлана Янишевская

Відбір

Чудова книга, читаю вже другий раз! Не відірватися!

Деметра Санкер

Кот Василий

Книга больше подходит для раздела Эротика. История не понравилась, как и персонажи. Роман на любителя.

LaraI63

Измена. (Не) фригидная жена

Стандартная история для этого жанра, сплошные штампы. Главные герои, как обычно - брутальные мужчины с кавказскими именами и внешностью, героини - нежные фиалки с робкими попытками проявить характер. В

Другая религиозная литература, Современная русская и зарубежная проза

Автор: Шмитт Эрик-Эмманюэль

Серия: Le cycle de l'Invisible #1

Язык: болгарский

Год: 2004

Издатель: Леге Артис

ISBN: 954-9933-45-8

Город: Плевен

Переводчик: Зорница Китинска

Добавил: Admin 1 Янв 16

Проверил: Admin 1 Янв 16

Формат: FB2 (94 Kb) RTF (95 Kb) TXT (83 Kb) HTML (89 Kb) EPUB (181 Kb) MOBI (460 Kb)

Currently 5.00/5

Рейтинг: 5.0/5 (Всего голосов: 1)

Аннотация

Всяка нощ Симон сънува един и същи сън, ключът за който му дава една загадъчна жена: той е превъплъщение на чичото на Миларепа, прочутия тибетски отшелник от XI век, който изпитвал към племенника си неизкоренима омраза. За да излезе от кръговрата на прережданията, Симон трябва да разкаже историята на двамата мъже, като се идентифицира с тях до такава степен, че да слее тяхната самоличност със своята. Но къде започва сънят и къде свършва действителността?

В този монолог, който е и притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да задава философския въпрос: съществува ли действителността извън нашето възприятие за нея?
„Онова, което може да ни разплаче, е мисълта, че всички същества могат да бъдат Буда, но не го знаят и умират в болка и без идеал. Ако за това плачеш, то трябва да плачеш неспирно ден и нощ…“
„Бях разбрал, че да повтаряш заклинанията, не служи за нищо, само усилието създава благоденствие. Бях разбрал, че доброто изисква повече усилия, отколкото злото. Бях разбрал и че тялото ми е несигурна лодка, ако го натоваря с престъпления потъва, а ако я олекотя, като практикувам отделяне от света, щедрост и забрава на себе си, тя ме отвежда до вярното пристанище. Най-сетне, бях разбрал, че преди не съм бил човек, а само двукрако, леко окосмено и с членоразделна реч, а човечността се яви пред мен в края на пътя. Тя беше далеч, като мишена. Дали някога щях да успея да стана човек?“