Аннотация
Бях прекарала живота си затворена в позлатена клетка, заобиколена от злодеи.
Жестокият мъж, за когото бях принудена да се омъжа, ме възприемаше като урок, който трябваше да ми бъде преподаден, и ме лишаваше от всяка частица от душата ми, докато не остана нищо друго освен сянката ми. Той ме остави в мрака, сама, с изключение на единствения лъч светлина в моето жалко съществуване: моята осиновена дъщеря.
Но и тя ми бе отнета.
Онзи ден не ме уби, но нещо дълбоко в мен умря.
Или поне така си мислех.
Джовани Агости ме отвлече, за да ме „спаси“, или поне така твърдеше.
Но бях приключила със съдбата си да бъда пешка в нечия игра. Щях да покажа на този похитител, с тлеещия му поглед и опасната му привлекателност, че никой не би докоснал Лиана Волков без последствия.
Дори и мъжът, когото аз самата желаех.












Комментарии к книге "Кървави тръни"