Но лостът е познат и използван векове преди него. Той може да е първият, дал точна формула за ефекта на лоста, но далеч преди това египтяните са го използвали често и резултатно.
Хидростатичният закон също е бил познат преди Архимед. Прословутата история (в която той излиза от банята, тича по улицата и вика „Еврика!“) показва, че Архимед не е открил нещо ново, а е проверил на практика вече известен факт.
Архимед несъмнено се откроява като математик. Всъщност той е стигнал много близо до формулирането на интегралното смятане повече от осемнайсет столетия преди Айзък Нютън да стори това. За жалост по Архимедово време липсва удобна система за математически обозначения. И пак за жалост, нито един от непосредствените му приемници не е бил първокласен математик. Така Архимедовите великолепни математически прозрения не дават онзи резултат, който биха предизвикали при други условия. И макар че Архимедовите способности и дарби са забележителни, действителното му влияние не оправдава включването му между първата стотица.
ЧАРЛЗ БАБИДЖ
1792 — 1871
Английският изобретател Чарлз Бабидж разработва принципа на сметачната машина за общи цели цяло столетие преди създаването на съвременните електронноизчислителни машини. Неговият апарат, който той нарича „аналитичен мотор“, е в състояние да върши всичко, което правят съвременните калкулатори (макар и не толкова бързо, защото не работи с електричество). За съжаление през XIX век техниката не е достатъчно напреднала, така че Бабидж не е в състояние да завърши конструирането на аналитичния мотор, въпреки че прахосва сума пари и време. След смъртта му неговите оригинални идеи почти се забравят.
В 1937 г. някои статии на Бабидж привличат вниманието на Хауард Ейкън, възпитаник на Харвардския университет. Идеите на Бабидж подтикват решително Ейкън, който също се опитва да създаде изчислителна машина. Със съдействието на Ай Би Ем той успява да конструира „Марк I“, първия голям компютър за общи цели. В 1946-а, две години след „Марк I“, група инженери и изобретатели създават ЕНИАК — първата електронноизчислителна машина. Оттук нататък развитието на компютърната технология вече върви изключително бързо.
Тъй като изчислителните машини оказват толкова силно въздействие върху света, а в бъдеще значението им ще расте още повече, отначало се изкушихме да включим Чарлз Бабидж между първите сто в тази книга. Но след по-внимателна преценка решихме, че приносът му за развитието на компютрите не е много по-голям от заслугите на Ейкън, Джон Мочли или Дж. Екърт (главните създатели на ЕНИАК). А поне трима предшественици на Бабидж — Блез Паскал, Готфрид Лайбниц и Жозеф-Мари Жакард — имат свой принос, който може да се сравнява с направеното от Бабидж.
Така главната заслуга за разработката на съвременния компютър трябва да се разпредели между няколко души. Макар че всеки от тях е дал много в тази насока, никой не се откроява решително над останалите. Следователно нито Бабидж, нито който и да било от другите не може да бъде включен в първата стотица.
ХЕОПС
живял ок. XXVI в. пр. Хр.
Египетският цар Хуфу (Хеопс е гръцката разновидност на името му) се помни преди всичко със строежа на голямата пирамида в Гиза, изградена очевидно за негова гробница. Точните дати на рождението и смъртта му не са известни, но се смята, че е живял през XXVI век пр. Хр. Знае се, че неговата столица е бил Мемфис и че е царувал дълго, но почти нищо повече не е известно за живота му.
Спокойно може да се каже, че пирамидата е най-прочутият и най-забележителен строеж, изграден от човешка ръка. Още в древни времена тя е смятана за едно от Седемте чудеса на света. И въпреки че останалите шест отдавна са развалини, голямата пирамида стои — изумителен паметник на владетеля, който я е създал.
Съвършенството на градежа и дори само размерите му вдъхват страхопочитание. Въпреки че горната и част не е запазена, тя се извишава на 146 метра — височината на 35-етажен небостъргач. В строежа са използвани около 2 300 000 каменни блока, всеки по тон и половина. Тъй като голямата пирамида съдържа вътрешни помещения и коридори, камъните е трябвало да се дооформят по размери, което усложнява задачата.
Не е ясно как точно древните египтяни са изградили този паметник 26 века пр. Хр. без никакви съвременни съоръжения и машини. Необходими са били старателно планиране и превъзходни административни способности, за да се използват успешно възможностите на страната в тази непосилна задача. Ако приемем обичайното мнение, че голямата пирамида е строена двайсет години, значи на ден са поставяни средно повече от 300 каменни блока. Без съмнение колосална задача е било да се изваждат всеки ден от каменоломните огромните късове, да се докарват до строежа, да се доизсичат и дооформят и да се поставят точно на място. За пренасянето им ще да е била нужна цяла флотилия плавателни съдове, а за да се изхрани безчетната армия от работници — добре планирана снабдителна система.