Голямата пирамида съществува вече повече от 4500 години и вероятно ще стои още дълго, след като всичко, изградено от съвременните инженери, ще се е превърнало в прах. Тя е практически неразрушима. Дори пряко попадение на атомна бомба не може да я заличи. Разбира се, атмосферните условия си казват думата. Но даже при сегашната степен на ерозиране тя може би ще издържи повече от един милион години.
Ясно е, че Хеопс, човекът, наистина оставил своя следа върху света, е постигнал неувяхваща слава — може би повече от всяка друга личност на тоя свят. (Нима след десет хиляди години някой ще си спомня за Наполеон или за Александър Велики?) Но славата е нещо много различно от влиянието. Макар че Хеопс има голямо въздействие върху живота на сънародниците си, няма сведения да е оказал голямо влияние върху чужди нации и следващи епохи.
МАРИЯ КЮРИ
1867 — 1934
Мария Кюри (моминското й име е Мария Склодовска) е далеч по-известна от много учени, намерили място в първата стотица. Но като че ли голямата й слава се дължи не толкова на научните й постижения, колкото на факта, че са дело на жена. Нейното поприще показва по най-ясния възможен начин, че жената е способна на висококвалифицирана научноизследователска работа. Мария Кюри се прослави широко, и то до степен много хора да останат с впечатлението, че тя е човекът, открил радиоактивността. Истината е, че това е направил Антоан-Анри Бекерел. Няма никакви съмнения в приоритета на Бекерел, още повече че Мария Кюри и мъжът й Пиер, не по-малко талантлив учен, започват своите изследвания едва след като са прочели негов доклад на тази тема.
Най-известното действително нейно постижение се състои в това, че тя открива и успява да извлече химичния елемент радий. Преди това е открила друг радиоактивен елемент, който нарича полоний, по името на родината си Полша. Това са възхитителни постижения, които обаче нямат първостепенно значение за научната теория.
В 1903 г. Мария Кюри, Пиер Кюри и Антоан-Анри Бекерел получават заедно Нобеловата награда за физика. В 1911 г. Мария Кюри е удостоена с още една Нобелова награда, този път за химия. Така тя става първият човек, получил две Нобелови награди.
Интересно е, че Мария Кюри има две малки деца по времето, когато прави най-важните си научни изследвания. По-голямата й дъщеря — Ирен, също става изтъкнат учен. Тя се омъжва за друг талантлив учен — Жан-Фредерик Жолио, и двамата заедно откриват изкуствената радиоактивност. За нея те получават Нобеловата награда в 1935 г. Ева, втората дъщеря на Мария Кюри, е бележита музикантка и композиторка. Това се казва семейство!
БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН
1706 — 1790
Справедливо е да кажем, че Бенджамин Франклин е най-многостранният гений в историята, с по-широко поле на дейност дори от прочутия Леонардо да Винчи. Не е за вярване, но е истина, че Франклин постига високи успехи в четири напълно различни области: бизнес, наука, литература и политика.
Кариерата му в бизнеса е класическа — от дрипите до богатството. Семейството му в Бостън не е от заможните и като младеж във Филаделфия Франклин няма пукната пара в джоба си. Но прехвърлил четирийсетте, той вече благоденства благодарение на своите печатница и вестник, а и на други делови дейности. А в свободното си време се занимава с наука и изучава четири чужди езика!
Като учен Франклин е известен най-вече с изследванията си в областта на електричеството и осветлението. Но освен това изобретява няколко много полезни неща, между които Франклиновата печка, бифокалните лещи и гръмоотвода. Лещите и гръмоотводът се използват широко и днес.
Първите му литературни усилия са в журналистиката, където постига голям успех. Скоро започва да издава „Пуър Ричард’с алманах“ („Алманах на бедния Ричард“), където се проявява необикновеният му талант за остроумни фрази. (Малцина писатели са оставили толкова много запомнящи се поговорки.) В по-късните си години написва своята автобиография, една от най-прочутите и четени книги, която и днес доставя наслада.
В политиката Франклин се радва на успехи като администратор (началник е на пощите в колониите и по негово време пощенската служба носи печалби!), като законодател (непрекъснато го преизбират в Законодателното събрание на Пенсилвания) и като дипломат (той е много популярен и добър посланик във Франция през един съдбоносен за американската история период). Освен това е един от подписалите американската Декларация за независимостта, а по-късно става член на Конституционното събрание.