Нютъновите закони може да се използват и са използвани за широк кръг научни и инженерни проблеми. Докато е бил жив, най-красноречивото им приложение е в сферата на астрономията. И тук Нютън заема челно място. В 1687 г. той публикува забележителния си труд „Математични начала на натуралната философия“ (известен по-накратко като „Принципиа“), в който представя своя закон за гравитацията и законите за движението. Той показва как може да се използват тези закони, за да се определи с точност движението на планетите около Слънцето. Основната задача на динамичната астрономия — т. е. да се предвиди с точност местоположението и движението на звездите и планетите — е решена бляскаво от Нютън само с един замах. Ето защо той често пъти е смятан за най-великия от всички астрономи.
В такъв случай каква е нашата оценка за научното значение на Нютън? Ако погледнем показалеца на която и да е научна енциклопедия, ще намерим повече препратки (може би два-три пъти повече) към Нютън и неговите закони и открития, отколкото към някой друг учен. Освен това трябва да вземем под внимание и казаното от други велики учени за него. Лайбниц, които съвсем не е бил приятел на Нютън и с когото е влизал в ожесточени спорове, пише: „Ако вземем математиката от самото й създаване до времето на Нютън, по-голямата част от нея е дело на Нютън.“ Големият френски учен Лаплас казва: „«Принципиа» се откроява над всеки друг плод на човешкия гений.“ Лагранж често е повтарял, че Нютън е най-големият гений, който светът познава, а Ернст Мах пише в 1901 г.: „Всичко, постигнато в математиката след негово време, е дедуктивна, формална математична разработка на механиката върху базата на Нютъновите закони.“ Голямото постижение на Нютън се свежда може би до следното: той се натъква в науката на смесица от отделни факти и закони, които могат да опишат някои явления, но едва ли са в състояние да предвидят нещо; ученият ни оставя единна система от закони, които могат да бъдат приложени върху огромен кръг физични явления и да бъдат използвани за точни предвиждания.
В такова кратко изложение не е възможно да се спрем подробно върху всички открития на Нютън; затова много от недотам важните са пропуснати, въпреки че сами по себе си са сериозни постижения. Нютън е дал солиден принос в термодинамиката (изучаването на топлината) и в акустиката (науката за звука); той е формулирал изключително важния физичен принцип за запазването на момента и запазването на ъгловия момент; открил е т. нар. бином на Нютън в математиката и е дал първото състоятелно обяснение за произхода на звездите.
И тъй, можем да кажем, че Нютън безусловно е най-великият и най-влиятелният учен, живял някога, и все пак да се запитаме защо трябва да стои по-високо от важни политически фигури като Александър Велики или Джордж Вашингтон и по-напред от видни религиозни водачи като Исус Христос и Гаутама Буда. Нашето становище е, че, макар политическите промени да имат важно значение, откровено казано, повечето хора в света са живели 500 години след смъртта на Александър така, както са живели и прадедите им пет столетия преди него. По същата логика във всекидневния си бит повечето люде са живели през 1500 г. сл. Хр. така, както са живели събратята им и през 1500 г. пр. Хр. Обаче през последните пет столетия с възникването на съвременната наука всекидневният бит на повечето човешки същества се е променил коренно. Ние се обличаме другояче, ядем други храни, работим по друг начин и прекарваме свободното си време много по-различно от хората през 1500 г. Научните открития не само внесоха коренни промени в техниката и икономиката, а промениха напълно политиката, верските разбирания, изкуството и философията. Научната революция не остави незасегната почти нито една страна от човешката дейност и по тази именно причина толкова много учени и изобретатели намериха място в тази книга. Нютън е не само най-бляскавият учен, а и най-влиятелната фигура в развитието на научната теория и затова заслужава напълно мястото си на върха или почти на върха на всяка класация на най-влиятелните личности в света.