За жалост, евангелията си противоречат в някои пунктове. Например Матей и Лука предават по съвсем различен начин последните Исусови думи; между другото, и двата варианта са почерпани направо от Стария завет.
Не случайно Исус се позовавал на Стария завет; макар и родоначалник на християнството, той е бил правоверен евреин. Неведнъж е посочвано, че в много отношения Исус прилича на староеврейските пророци от Стария завет и е изпитвал тяхното влияние. Подобно на пророците той е бил извънмерно внушителна личност, оставяла дълбоки и трайни впечатления у онези, които са го срещали. Бил е чародей в най-дълбокия и истински смисъл на тази дума.
Но за разлика от Мохамед, упражнявал както политически, тъй и верски авторитет, Исус фактически не е оказвал влияние върху политическите събития нито приживе, нито през последвалото столетие. (Разбира се, и двамата са оказвали силно косвено влияние върху по-далечни политически събития.) Влиянието на Исус се чувства само в етичната и духовната сфера.
Щом Исус е оставил следа най-вече в етичната област, трябва да се запитаме до каква степен етичните му норми са дали отпечатък върху човечеството. Едно от главните Исусови предписания е несъмнено Златното правило: И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. Днес то се възприема от повечето хора, християни и нехристияни, като разумно ръководство за морално поведение. Ние може би невинаги постъпваме в съответствие с него, но поне се опитваме да го спазваме. Ако Исус действително беше първоизточникът на този универсално приет принцип, тогава непременно бихме го поставили на първо място в тази книга.
Ала Златното правило е възприето от юдаизма далеч преди Исус. Равинът Хилел, най-именитият през I век пр. Хр., е дал недвусмислен израз на това правило и го е обявил за най-важен принцип на юдаизма. Това понятие е известно не само на западния свят. Китайският философ Конфуций го е провъзгласил още в 500 г. пр. Хр., а се среща и в санскритския епос — „Махабхарата“. Всъщност философията на Златното правило е възприета от почти всички главни вероизповедания.
Това не означава, че Исус няма оригинални мисли върху етиката. Много интересно гледище е представено в Евангелие от Матея (5:43-44): Слушали сте, че бе казано: Обичай ближния си и мрази врага си. А пък аз ви казвам: обичайте враговете си и благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят. И няколко реда по-горе:… не се противете на злото; и ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата. Тези мисли, които не се срещат в юдаизма по Исусово време, са несъмнено едни от най-забележителните и оригинални етични схващания на всички времена. Ако бяха спазвани, не бихме се поколебали да поставим Исус на първо място в тази книга. Но истината е, че те нямат широка поддръжка. Всъщност те не са дори общоприети. Повечето християни смятат предписанието „Обичайте враговете си“ в най-добрия случай за идеал, който може да бъде осъществен само в един съвършен свят, но който не е разумен начин на поведение в реалното ни битие. Обикновено ние не се държим така, не очакваме от другите да се държат така и не приучваме децата си да се държат по този начин. Следователно Исусовото най-забележително схващане остава интересно, но в основни линии неприложимо.
4. БУДА
563 пр. Хр. — 483 пр. Хр.
Гаутама Буда, чието същинско име е принц Сидхарта, е създателят на будизма, една от най-разпространените религии в света. Сидхарта е син на краля с престол в Капилавасту, град в Североизточна Индия близо до границата с Непал. Самият Сидхарта (от рода Гаутама и племето Сакия) е роден, предполага се, през 563 г. пр. Хр. в Лумбини (в сегашните граници на Непал). Той се оженва на шестнайсет години за своя братовчедка на същата възраст. Израснал в разкошния кралски палат, принц Сидхарта не е лишен от материални блага. Въпреки това той е крайно недоволен. Забелязва, че повечето хора са бедни и постоянно страдат от недоимък. Дори богатите често пъти са отчаяни и нещастни, а всички са еднакво изложени на болести, които ги довеждат до гроба. В живота сигурно има нещо повече от мимолетните удоволствия, които страданията и смъртта заличават твърде скоро, разсъждава Сидхарта.
Когато става на двайсет и една години, Гаутама, непосредствено след раждането на първия си син, решава, че трябва да се откаже от живота, който води, и да се посвети всецяло на търсене на истината. Той зарязва палата, жена си, невръстния си син и всички земни блага и се превръща в скитник, без пукнат грош в джоба. Известно време учи при някои от прочутите тогава брамини, но след като усвоява ученията им, намира за незадоволителни решенията, които те дават на човешките проблеми. Тогава се ширело схващането, че крайният аскетизъм е пътят към истинската мъдрост. Ето защо Гаутама става аскет, няколко години се отдава на страшен пост и самоизтезание. Но в края на краищата осъзнава, че изтерзаното тяло само замъглява ума, без да го води до истинската мъдрост. Това го кара да възобнови нормалното си ядене и да изостави аскетизма.