При династията Хан китайските императори започват постепенно да подбират държавните служители чрез специални изпити. С течение на времето в тях започват да се изискват знания по конфуцианска класика. Тъй като постъпването в държавната йерархия е главният път към богатство и обществен престиж в китайската империя, на изпитите за държавна служба се състезават доста кандидати. Ето защо поколения наред много от най-интелигентните и най-амбициозни младежи с години изучават усилено конфуцианството и столетия наред цялата гражданска администрация на Китай е съставена от хора, чийто светоглед е проникнат от конфуцианската философия. Тази система се прилага (с известни прекъсвания) в течение на две хиляди години — от около 100 г. пр. Хр. докъм 1900-а.
Ала конфуцианството е не само официална философия на китайската администрация. Идеите му се възприемат от по-голямата част от китайския народ и над две хиляди години оказват дълбоко влияние върху неговия бит и начин на мислене.
Няколко са причините, поради които конфуцианството упражнява голяма притегателна сила върху китайците. Първо, личните качества на Конфуций — искреност и честност, са безспорни. Второ, той е практичен и умерен човек и не изисква от последователите си непостижими неща. Ако държи те да са почтени, не очаква от тях да са светци. В това и в други отношения Конфуций е олицетворение на практичните нрави на китайския народ. И може би тъкмо то е ключът към огромния успех, на който неговите идеи се радват в Китай. Конфуций не иска от китайците да променят основните си схващания. Той по-скоро повтаря, утвърждава в ясна и убедителна форма основните им традиционни идеали. Едва ли друг философ в историята се е доближавал толкова плътно до фундаменталните възгледи на сънародниците си.
Конфуцианството, което набляга повече на задълженията на индивида, а не толкова на правата му, може да изглежда мъчносмилаемо и непривлекателно през призмата на днешните западни норми. Но като управленска философия то се оказа изключително ефикасно в практиката. Ако съдим от гледище на способността му да поддържа вътрешния мир и благополучие, в течение на две хиляди години Китай беше горе-долу най-добре управляваната част от света.
Дълбоко вкоренени в китайската култура, идеалите на Конфуций не получиха широко разпространение извън Източна Азия. Но оказаха силно въздействие върху Корея и Япония — две страни, силно повлияни от китайската култура.
В наши дни конфуцианството в Китай е в упадък. В стремежа си да скъсат решително с миналото китайските комунисти така енергично атакуваха Конфуций и неговите доктрини, че не е изключено периодът на неговото влияние върху историята да е приключил. Обаче в миналото идеалите на Конфуций доказаха дълбоките си корени в Китай и няма да се изненадаме, ако през следващия век конфуцианството се възроди.
6. СВЕТИ ПАВЕЛ
ок. сл. Хр. — ок. 64 сл. Хр.
Апостол Павел, по-млад съвременник на Исус, става най-ревностният привърженик на новата вяра — християнството. Неговото въздействие върху християнското богословие се оказа по-трайно и с по-далечен обсег от това на всички християнски хроникьори и мислители.
Павел, известен също като Савел, е роден в Тарс, град в Киликия (днешна Турция), няколко години след началото на християнското летоброене. Римски гражданин, той е от еврейски произход. На младини е изучавал староеврейски и е получил цялостно еврейско обучение. Научил се също да майстори шатри. Като младеж отива в Ерусалим, където се учи при именития еврейски равин Гамалиел. Макар Павел да е бил в Ерусалим по едно и също време с Христос, съмнително е дали двамата изобщо са се срещали някога.
След смъртта на Исус ранните християни били смятани за еретици и били преследвани. Известно време самият Павел участвал в тези преследвания. Но при едно пътуване от Ерусалим за Дамаск му се явил Христос и му проговорил, след което той приема новата вяра. Това е повратна точка в живота му. Някогашният върл противник на християнството става негов най-ревностен и най-влиятелен разпространител.
Животът на Павел преминава в размисъл, в писания за новата вяра и в привличане на нови нейни привърженици. По време на мисионерската си дейност той пътува надлъж и нашир из Мала Азия, Гърция, Сирия и Палестина. В проповедите си пред евреите Павел няма такъв успех, какъвто имали други ранни християни. Всъщност държането му често предизвиквало силен антагонизъм и на няколко пъти дори животът му бил застрашен. Но когато не проповядвал пред евреи, Павел се радвал на такъв успех, че започнали да го наричат Апостол на езичниците. Няма друг, който да е изиграл толкова голяма роля в разпространението на християнството.