Когато слезе по онези стълби в килера днес следобед, ти дори не знаеше коя е Каролин Пулин, така че стига си го мислил. Освен това, все някъде тя може би е съвсем здрава. Може би минаването през дупката създава алтернативни реалности или времеви потоци или някаква такава дивотия.
Каролин Пулин седи в инвалидната си количка и си получава дипломата. В онази далечна година, когато „Дръж се Слупи“, на Маккойс е оглавяла музикалните класации.
Каролин Пулин върви сред лилиите в своята градина през ’79-та, когато „Уай Ем Си Ей“ на Вилидж Пийпъл е на върха на класациите. От време на време тя коленичи за да изскубне някой плевел, после скача на крака и продължава напред.
Каролин Пулин е в гората с баща си и скоро ще бъде осакатена.
Каролин Пулин е в гората с баща си и скоро ще навлезе в най-обикновен провинциален пубертет.
Къде ли се е намирала в своите времеви потоци, когато по радиото и телевизията са обявили, че тридесет и петият президент на САЩ е бил застрелян в Далас?
„Джон Кенеди може да оцелее, Джейк. Ти можеш да го спасиш.“
Но дали това наистина ще промени нещата за добро? Никой не знае със сигурност.
„Чувствах се сякаш се опитвам да се измъкна от найлонов чорап.“
Затворих очи и си представих листи на календар, отлитащи един след друг, този глупав малък трик, с който в старите филми илюстрират изминаващото време. Видях как листите излитат от спалнята ми като птици.
Преди окончателно да потъна в съня, ми хрумна още нещо. Спомних си хилавия второкурсник с още по-хилава брадица, която се опитва да мине за катинарче; ухилената му физиономия, която мърмори: „Скокливия Хари, хоп-троп, по улицата тро-по-ли.“; Хари, който ме спира, преди да съм дръпнал хлапето: „Не си го слагайте на сърце. Аз съм свикнал.“ После всичко изчезна.
3
Събудих се сред светлината на ранното утро и птичите песни отвън и посегнах към лицето си, убеден, че съм плакал точно преди да се събудя. Знаех, че съм сънувал нещо и, макар че не помнех съня, знаех, че е бил тъжен, защото аз не плача как да е.
Лицето ми беше сухо. Никакви сълзи.
Завъртях глава на възглавницата към часовника на нощното шкафче и видях, че остават само две минути до шест. Ако съдех по светлината отвън, очертаваше се прекрасна юнска утрин, а училището беше приключило. Първият ден на лятната ваканция обикновено е също толкова щастлив за учителите, колкото и за учениците, но аз се чувствах тъжен. И не защото ме чакаше трудно решение.
По средата на сутрешния душ в главата ми се завъртяха три думи: „Кауабунга, Бъфало Боб!“12
Заковах се на място, гол и зяпнал отражението си в огледалото над тоалетката. Спомних си съня и разбрах защо съм се събудил с такова чувство на тъга. Бях сънувал, че съм в учителската стая и чета съчиненията на учениците от вечерния клас, докато в салона в края на коридора поредната ученическа баскетболна среща отива към своя край. Жена ми наскоро се е върнала от рехабилитационния център за алкохолици и аз се надявам, че ще я заваря вкъщи, когато се прибера и няма да се наложи цял час да провеждам телефонни разговори, докато я открия и успея да я прибера от дупката, в която е пропаднала.
В съня бях придърпал есето на Хари Данинг най-отгоре на купа и бях почнал да го чета: „Не беше ден а ношт. Ношта дето ми обърна живота беше ношта когат баща ми уби майка ми и двамата ми братя…“
Това беше привлякло цялото ми внимание моментално. Пък и кой би могъл да остане безучастен, нали? Но очите ми бяха почнали да парят едва, когато бях прочел с какво е бил облечен Хари. Облеклото му се връзваше идеално. Когато децата излязат от вкъщи в онази специална нощ, понесли празни торбички с надежда да ги напълнят със сладка плячка, костюмите им винаги отразяват най-популярната тема в момента. Преди пет години всяко второ момче изглежда носеше очила като Хари Потър и имаше нарисуван белег във вид на мълния на челото си. При моята първа обиколка за изпросени лакомства, преди много, много луни, аз потраквах по пътя (майка ми ме следваше на около 3–4 метра по мое изрично настояване), облечен като имперски щурмовак от „Империята отвръща на удара“. Тогава, нима беше чудно, че Хари Данинг е бил облечен в костюм от еленова кожа?
„Кауабунга, Бъфало Боб!“, казах аз на отражението си и след миг се втурнах към кабинета си. Не пазя всички съчинения, предадени от учениците ми — никой учители не го прави, къщите им биха преливали от хартия, но имам навик да си преснимам най-интересните. От тях се получават чудесни преподавателски инструменти. Никога не бих използвал есето на Хари в час, то беше прекалено лично за подобно нещо, но бях го преснимал въпреки това, защото беше предизвикало такава силна емоционална реакция у мене. Издърпах най-долното чекмедже и почнах да ровя из бъркотията от папки и отделни листи. След петнадесет напрегнати минути го намерих. Седнах на стола до бюрото си и почнах да чета.
12
Бъфало Боб Смит е водещ на телевизионно детско предаване от петдесетте години. Един от героите на предаването е индианският вожд Гръмотевичен тътен, който използва „Кауабунга“ във вид на поздрав. Това не е реална дума, по-вероятно е видоизменената хавайска дума за „прекрасно“. Изразът става особено популярен сред сърфистите по онова време като възклицание, изразяващо задоволство. — Б.пр.