За по-малко от час намериха компютърната система. Освен тайнствено изчезналия милиардер, Джак Лайл откри там всичко, което търсеше — но нищо, което можеше да използва.
Облечен в цивилни дрехи и яке на ФБР, капитан Тревър Кингсбъро, компютърен специалист от Космическото командване на САЩ, им съобщи лошата новина в изолираната част на Червения салон.
Той показа на Лайл и Роз един от дисковете, който беше свалил от металния стелаж в средата на леденото помещение.
— Добрата новина е, че системата има осемстотин и петдесет едно цяло и половина терабайтови хот суап харда като тоя — съобщи капитанът. — Ако е със стандартна конфигурация, това означава около петстотин и седемдесет харда, които могат да поберат цялата база данни ГСРСА, двеста за манипулирането й и осемдесетина за резерв.
Лайл пропусна покрай ушите си тези числа и се съсредоточи върху нещо по-важно.
— Обаче не ми изглеждате много радостен.
— Всички хардове, които проверих, са празни. Едва ли ще открием доказателства, че базата данни е била използвана тук.
Роз реагира преди шефа си.
— Няма как да изтриеш осемстотин и петдесет терабайта за един час.
— Със софтуер няма как — съгласи се Кингсбъро. — Но я погледнете тук. — Той занесе диска на малка работна маса. — Това познато ли ви е?
Роз вдигна нещо като голям сешоар с плътен кожух от червена пластмаса — без нито един отвор. На масата имаше още пет такива, всеки с дълъг електрически шнур и щепсел.
— Това е старо изтриващо устройство. Създава мощно магнитно поле. Предназначено е за едновременно изтриване на голям брой видеокасети.
— Ще можете ли да възстановите нещо от информацията, която е била в тях? — попита Роз.
— Ще ги проверим сектор по сектор, обаче… ще подържите ли няколко секунди тия изтриващи устройства на трийсетина сантиметра от хардовете… край.
— Не забелязах изтриващи устройства в другата стая — каза тя с присвити очи. Беше й хрумнало нещо. Лайл се обнадежди. — Басирам се, че компютърджиите не са успели да ги използват на своите терминали.
Тя мина решително през цилиндричната врата и излезе във външната част на Червения салон. Лайл и Кингсбъро я последваха.
На всяко от осемте работни места в помещението имаше специалист от БСР или военновъздушните сили. До голямата маса чакаха двама от програмистите на Айрънуд с пластмасови белезници на китките.
Едната се казваше Кийша Харъл. Беше приблизително на възрастта на Роз, с раста прическа, дънки и тениска с голям зелен динозавър и надпис „Не забравяй“. Лайл не разбра хумора, но асистентката му го намери за смешен. Естествено.
Вторият арестант беше Джуст Чато, висок, тромав мъж, който седеше с наведена глава и съсредоточено наблюдаваше нещо интересно на пода или пък острия като нож ръб на грижливо изгладените си джинси.
Специалистите от БСР ги бяха заварили в Червения салон. Засега те отказваха да отговарят на всякакви въпроси, което обикновено означаваше, че знаят нещо. Щеше да дойде и техният ред.
Лайл търпеливо изчака, докато Роз размени няколко думи с един от специалистите и после двамата провериха нещо в неговата дебела червена папка с етикет „Секретно“. Мъжът започна да пише на клавиатурата, а Роз застана зад него. Появилият се на екрана текст очевидно ги зарадва и тя се върна при Лайл, за да му обясни защо.
— Фасулска работа. Намерихме една директория на харда, в която са посочени файлове във формата на ГСРСА. Това би трябвало да ни стига, за да докажем, че терминалът е имал достъп до данните.
Това обаче не задоволи капитан Кингсбъро.
— Може да не е чак толкова просто — възрази той. — Както казах, има две причини за безпокойство: първо, че всички хардове са изтрити, и второ, че системата не е достатъчно голяма за онова, което трябва да прави.
— Защо да не е? — попита Лайл.
— При онази разпечатка на неизвестното крайбрежие, която ни дадохте, резолюцията е поне шест пъти по-голяма от резултата, който може да даде ГСРСА. Освен това на нея се вижда структура на около трийсет метра под земята. ГСРСА може да стигне най-много до два-три метра дълбочина, и то при съответните почви и влажност, а не скали, каквито имаме на разпечатката.
Специалният агент не виждаше основание да се признае за победен.