— В такъв случай още какво трябва да намерим?
Кингсбъро погледна към вътрешната стена, която разделяше помещението.
— За глобална база данни с такива възможности… трябва да намерим поне още три хиляди и петстотин харда, освен тия осемстотин и петдесет. Всички свързани в мрежа. — Капитанът прехвърли диска, който носеше, в другата си ръка. — Ако бях на ваше място, щях да започна да търся още няколко помещения с контролирана среда.
— Няма да ги открием — каза Роз.
— Защо?
— Защото тук няма външна мрежа. Тия терминали са свързани помежду си и с хардовете в другата стая. И толкова. Тук даже няма обикновена телефонна линия, тъй че е невъзможно да имат достъп до друга база данни или мрежа.
— Това е проблемът — потвърди Кингсбъро. — Както и да е създадено, онова изображение от разпечатката трябва да идва от нещо повече от ГСРСА. Защото е обработена много повече информация, отколкото може да са съхранявали тук.
Роз се заоглежда в търсене на вдъхновение.
— А какво ще кажете за това? Айрънуд някак е успял да си осигури достъп до друга база данни, подобна на ГСРСА, само че… по-добра.
Капитанът също се озърна, за да се увери, че не ги чуват, приближи се към тях и сниши глас.
— Сателитната система ИМПЕРИЯ, резултат на която е ГСРСА, радарите със синтезирана апертура, които използват спътниците… единствено нашата страна разполага с такава технология.
— Тогава има друга вероятност — каза Лайл. — Щом ние можем да запазим ИМПЕРИЯ в тайна от другите страни, възможно ли е други страни да крият от нас своя вариант на същата технология?
Кингсбъро се замисли над тази идея.
— Защо Айрънуд ще краде ГСРСА, за да я продаде на друга държава, щом тая държава вече има по-добър вариант?
— Освен ако… — тихо произнесе Роз.
— Какво? — подкани я шефът й.
— Ами ако Айрънуд не е искал да продаде ГСРСА? Ако той е крайният потребител?
Лайл се смая. Не се беше сещал за това.
— Значи… той получава копие на ГСРСА за себе си… и купува или открадва подобна база данни от Китай или Русия…
— Или от Швейцария — прибави агентката.
Капитанът от Космическото командване на САЩ се смути.
— От Швейцария ли? Те нямат шпионски сателити.
Роз погледна Лайл, искаше разрешение.
Той кимна.
— Давай.
— Преди нашият вътрешен човек да изчезне, по него стреляха лица, работещи в частна охранителна фирма с централа в Цюрих — започна тя. — „Крос Екзекютив Протекшън“. Преди две седмици пък арестувахме друг тип от „Крос“ — и той участва в престрелка, в която беше замесен Уиър.
— Само че преди две седмици човекът от „Крос“ явно се опитваше да защити Уиър — прибави Лайл. — А в деня на изчезването му хората от „Крос“ искаха да го спрат.
Капитанът се замисли и изрече очевидното:
— Уиър е сключил сделка с „Крос“ и после се е отметнал.
— Сключил е сделка с някого, да — съгласи се специалният агент. — Случайно да сте чували за фондацията „Макклеъри“?
Кингсбъро поклати глава.
— И ние не бяхме. Оказа се, че тя е собственик и единствен клиент на „Крос“.
— Частна армия, така ли? — попита капитанът.
— Нещо подобно.
— Що за фондация е това?
— Научни изследвания, такива неща. Финансира археологически разкопки, дава университетски стипендии, спонсорира музеи… всичко изглежда законно.
— Изглежда?!
Лайл сви рамене.
— Имат частна армия. Или поне частни сили за сигурност. Които по някакъв начин са свързани с Уиър.
— Щом вие сте използвали Уиър, за да проникнете в организацията на Айрънуд, „Крос“ или техни служители може да са правили същото. Уиър е пионка, попаднала насред цялата тая работа.
— В такъв случай възниква един основен въпрос — каза Лайл. — Дали фондацията „Макклеъри“ се е опитвала да се добере до Айрънуд, за да купи от него ГСРСА, или те са му я продали?
— Мислите, че една изследователска фондация е замесена в международен шпионаж?
— В това разследване има толкова много неочаквани обрати, че не знам какво да мисля. Фондацията притежава милиарди, десетки милиарди. Може така да печелят парите си — като купуват и продават държавни тайни.
— Струва си човек да се поразрови — заяви Кингсбъро.