— Ще го направим. — Лайл го изчака да каже още нещо, но той мълчеше. Беше време да продължат нататък.
Кингсбъро схвана намека.
— Ще проверя останалите хардове. Може случайно да са пропуснали да изтрият някой от тях. — Той се насочи към цилиндричната врата и влезе в херметично изолираното помещение.
Роз строго изгледа Лайл.
— Сега пък какво има? — попита той.
— Някаква причина да не споменеш за основния проблем?
— Да. Искам да запазя репутацията си на рационален следовател.
— Извънземните са си на Айрънуд. Става дума за неговите убеждения, не за твоите.
— Това е легенда, Роз. Нали се сещаш, за да заблуди агентите от ФБР, Тони Сопрано казва, че отива да вземе десерта, а всъщност има предвид незаконна стока.
— Тогава за какво разговарят Айрънуд и Уиър, щом не става дума за извънземни? За руснаци ли? За китайци? Или швейцарци?
— Да не ме убеждаваш, че има извънземни?
— Моето мнение няма значение. Важното е, че Айрънуд вярва в това. Не смяташ ли, че трябва да се заемем с тоя случай от неговата гледна точка?
— Разбира се — съгласи се Лайл. — Е, какво мислиш?
— Мисля, че Айрънуд действително е крайният потребител на базата данни. — Очите на Роз блестяха, докато се стараеше да го убеди в логиката си. — Той е обсебен от идеята да открие своите извънземни колонии. Според него те датират отпреди хиляди години — това е по археологическата част. ГСРСА, която е способна да показва какво има под земята, трябва да е ценно археологическо средство, нали така? Фондацията „Макклеъри“ финансира археологически експедиции. Следователно ГСРСА е ценна и за Айрънуд, и за фондацията — няма нужда да се намесва и вражеска страна.
— Значи в крайна сметка тоя случай може и да не се окаже шпионаж. Айрънуд може просто да е някакъв съвременен Индиана Джоунс и ГСРСА да е тазгодишният Свети граал.
Звучеше логично, но не по същество.
— Каквато и гледна точка да предпочетеш, базата данни е открадната държавна собственост и докато е в ръцете на друг, ние сме изложени на опасност.
— Няма спор. Какво ще правим сега?
Лайл знаеше, че има няколко опции. Можеше да се опита да разпита програмистите на масата, но тъй като те вече бяха поискали адвокат — естествено, един и същ, — очевидно действаха по някакъв предварителен план и нямаше да проговорят скоро. Можеше да изчака и да види дали капитан Кингсбъро ще открие нещо, но нямаше почти никакъв шанс. Можеше да претърси други имоти на милиардера — но дори да откриеха големи компютърни системи, най-вероятно те също вече бяха разглобени.
— Можем да направим само едно.
Роз лукаво се усмихна, като че ли знаеше какво ще й каже.
— Имаме нужда от повече информация — продължи Лайл. — От геопространственото разузнаване трябва да идентифицират крайбрежието на оная разпечатка.
— И после… Пак ли командировка?
— Пак.
34.
— Чудя се как ли е изглеждало тогава — тихо произнесе Джес.
Дейвид стоеше до нея на скалата над Атлантическия океан. Мъгла и пръски изпълваха утринния въздух. Едва различаваха вълните на трийсетина метра под тях, които нежно се пенеха около тъмните камъни на скалистия бряг. Нататък — само мъгла. Дори крясъците на морските птици звучаха глухо.
— Според теб кога е построен? — попита той.
Рано сутринта бяха пренесли на топографска карта координатите от разпечатката, която бяха направили в Бостън. Според нея и ръчния им джипиес бяха на мястото, на което Айрънуд се надяваше да открие извънземна колония, а Джес — храм на Семейството. Какъвто и да се окажеше, изсеченият в корнуолския шист обект се намираше на по-малко от трийсет метра под тях.
— Преди девет хиляди години.
— Морското равнище трябва да е било по-ниско — отбеляза Дейвид. — Поне с осемнайсет метра.
Джес му се усмихна, сякаш беше казал нещо смешно. — Имах предвид колко хора са живели тук. Имало ли е кораби? Кейове? Празници? Магазини? Как е миришело тогава? Имали ли са пещи за керамични съдове? Фурни за хляб? Как е изглеждал техният свят? — Тя замълча, сякаш объркана от многото възможности.
Дейвид й предложи собствения си подход към неизвестното далечно минало.
— Е, техниката им е била друга, обаче хората са си били като нас. Същите емоции, желания, потребности. Човешката природа не се променя.