— Първите богове са били различни.
Той премълча. Сега той, Джес и Айрънуд бяха на една вълна. И тримата търсеха доказателства и се надпреварваха с времето, за да ги открият.
— Ето там! — Джес държеше бинокъла пред очите си и се взираше в скалната стена отвъд двестаметровото заливче.
Повече от час бяха вървели по пътеките и ръбовете на скалите, докато чакаха мъглата да се разнесе. Превърнатите в туристическа атракция руини на замъка Тинтаджъл се намираха на километър и половина югозападно от мястото на храма, но тук-там сред скалите ясно се виждаха останки от каменни стени и ерозирали стъпала. Дейвид виждаше въздействието им върху Джес, макар да не бяха толкова древни, колкото храма. За нея корнуолският обект бе нещо повече от църква. Той беше самата Света земя.
— Дейвид, в пластовете има прекъсване! На височина пет-шест метра, точно вляво от онова белезникаво петно.
Той насочи бинокъла си към скалата и видя белите жилки.
— Над трите големи скали ли?
— Точно там! Вижда се, че шистовите и алевролитните пластове са нарушени от конгломерат.
— Оная бъркотия от камъни ли?
— Направено е от хора.
Дейвид не забеляза друго, освен естествени скали. Свали бинокъла и попита:
— Откъде знаеш?
— Повярвай ми, аз съм геолог.
— Сериозно, Джес. Как можеш само да погледнеш нещо, което са виждали хиляди други, и да кажеш, че е направено от човек?
— Защото виждам вулканични скали навсякъде в местните пластове. Тук ги наричат „син елван“. Толкова широко са разпространени, че никой не ги забелязва. А онова прекъсване долу, общо взето, не е много по-различно от хиляди други по тази част от крайбрежието.
— Общо взето ли?
— Вулканичните скали се образуват от магма, затова вулканичните пластове в корнуолския шист обикновено са плътни.
— И какво от това?
— Погледни внимателно онзи пласт долу и ще видиш, че не е плътен. Това е конгломерат, смесица.
Дейвид отново вдигна бинокъла.
— Много отдавна някой може да е запълнил тунел или пещера с камъни или остатъци от рудодобив. С времето нещо е споило „запушалката“, най-вероятно минерали, отлагащи се от подпочвените води. В крайна сметка изглежда плътно. Сега виждаш ли го?
— Почти. — Той й върна бинокъла. — Запушили са нещо, така ли?
— Ако не търсех нещо подобно, може би и аз нямаше да му обърна внимание — призна Джес. — Но не забравяй, че имаме карта. — Тя повдигна топографската карта, сгъната така, че да се вижда скицираното от нея очертание на храма. — Мястото съвпада, виждаш ли?
Завъртя картата така, че да е ориентирана спрямо онова, което наблюдаваха в момента. Дейвид кимна.
— Там има тунел.
Гласът й издаваше вълнение.
— Половината вече го няма, срутил се е заедно с шиста при ерозията на скалите. Но пет метра навътре би трябвало да се отваря към постройката.
Дейвид предпочиташе практичността пред мечтите.
— Имаш ли представа как да пробием пет метра „конгломерат“ без пневматични чукове и динамит?
— Няма нужда. — Тя го погледна странно и прокара показалец по очертанията на храма. — Вгледай се по-внимателно.
Дейвид впери очи оттатък заливчето и направи връзката.
— Там има пещера.
По залез-слънце небето продължаваше да е ясно — ненарушавана от нищо тъмносиня, почти черна шир, с тънка огненочервена ивица по далечния хоризонт. Вълните тихо шепнеха, без да се плискат в скалите. Носеше се слаб мирис на море. Птиците се бяха смълчали.
Единственият звук, който Дейвид чуваше, беше острото тракане на камъни под тежките им обувки, докато мъкнеха раниците си покрай подножието на скалите. Бяха избрали момента така, че да не привлекат нежелано внимание.
Територията на замъка Тинтаджъл беше затворена след здрачаване и наоколо почти не бяха останали паркирани коли. По неосветените туристически пътеки също нямаше никой, който да забележи двете фигури в тъмни гащеризони долу. Оставаше само толкова светлина, колкото да стигнат до мястото, което бяха видели сутринта, без да се налага да палят фенерчетата си. Отворът на пещерата се намираше на около метър и половина над линията, до която стигаше приливът.
Те оставиха багажа си на скалистата земя. Две големи раници и една по-малка брезентова чанта.
Дейвид се облегна на почти отвесния склон и направи стреме с длани, за да повдигне Джес. Веднага щом тя стигна до пещерата, той й подхвърли раниците и чантата и бързо се изкатери при нея.