Отворът беше широк един и осемдесет и висок един и двайсет. Стояха клекнали, нямаше място да се изправят.
Огледаха се за наблюдатели на гаснещата светлина. Не видяха никого.
Обърнаха се навътре, извадиха фенерчета от раниците и ги включиха. Водени от ярките лъчи, те навлязоха приведени в мрака, като оставиха багажа си на входа.
Оказа се, че не са първите посетители на издълбаната в камъка пещера. Дейвид забеляза празни кутии от „Гинес“, опаковки от закуски, парчета стъкло и други останки от любовни срещи.
Пет метра навътре пещерата изведнъж се разшири и двамата с облекчение се изправиха. Каменният таван беше най-малко на трийсет сантиметра над главите им.
Дейвид пое дълбоко дъх. Въздухът бе влажен. Мирисът на море се беше усилил. Джес погледна електронния си компас. Джипиесът не работеше — тук нямаше връзка със сателитите.
— Близо ли сме?
— Да. — Тя насочи лъча на фенерчето си нагоре и наляво. Светлият кръг се плъзна по неравните стени и тавана. Там имаше тъмна ивица, пролука.
Джес отиде до мястото, изрови с малък нож няколко свободни камъка и прошепна:
— Тук…
Лъчът на фенерчето му се сля с нейния.
Джес прокара острието по друг вид камък. Гладък, с остър ръб.
— Дялан е — съобщи тя.
Дейвид разбра.
— Ще донеса раниците.
Работата беше еднообразна, но не особено тежка — шистът се ронеше лесно. След два часа бяха разчистили достатъчно голям отвор и Джес се провря през него в тунела.
Дейвид чу приглушения й глас.
— Чисто е.
Той напъха раниците им вътре и я последва.
Отдъхнаха си няколко минути, седнали на пода. Беше влажно и студено.
Дейвид извади две светещи пръчки, разклати ги, за да активира химикалите, и ги хвърли в тунела. Едната наблизо, другата надалеч.
По-близката огря с бледозелена светлина наклонена, почти срутена стена, чиито дялани камъни се издаваха навън, слепени с някакво минерално вещество, напомнящо дебели нишки стопен восък. Подобни отлагания имаше по отсрещната стена на тесния тунел и по тавана.
Това потвърждаваше обяснението на Джес. Хилядолетията процеждаща се подпочвена вода оставяха своя белег.
Далечната пръчка беше паднала зад купчина камъни, срутили се от стената и тавана. Въпреки това имаше достатъчно място, за да се проврат оттатък.
По лъщящото от пот лице на Джес тъмнееха мръсни ивици, а стегнато сплетената й коса беше покрита с дребни камъчета и прах. Но очите й грееха, изпълнени с живот.
— Досега не сме изпреварвали Айрънуд — заяви тя.
Дейвид извади дигитален фотоапарат „Олимпус“, един от шестте, които Джес беше купила, за да не си играят да сменят карти памет или да свалят снимките на място.
— Трябва да документираме всичко. — Той засне коридора, тавана, сравнително запазената стена от едната страна, детайл от каменните блокове на неравния под. Когато свърши, известно време останаха ослепени от многократните проблясъци на светкавицата. Изчакаха около минута зрението им да се проясни и продължиха нататък.
След петнайсет метра стигнаха до разклонение.
Дейвид вдигна компаса на равнището на картата, а Джес насочи фенерчето си към скицата на храма. Лъчът освети излизащата от устите им пара. Неподвижният въздух беше по-студен и по-влажен, а всички звуци в затворения свят от влажни камъни и неравни повърхности почти бяха лишени от ехо. При други обстоятелства Дейвид щеше да запише тази уникална акустика, за да я прибави към колекцията си, но не и сега.
— Трябва ни ето това. — Джес посочи кръгла структура в очертанията на храма. — Мисля, че е натам. — Тя освети лявото разклонение на коридора. — На трийсетина метра оттук.
Лъчът разкри голяма купчина камъни. На по-малко от трийсет метра.
Младата жена запали нова светеща пръчка и я пусна на пода.
Приближиха се до камарата, Дейвид повдигна Джес и тя му извика, че пътят е чист.
Първо го порази силното ехо. От тази страна нямаше никакви следи от разрушителното действие на водата. Нито на пода, нито по стените или тавана. Той попита Джес дали може да обясни промяната.
Тя нарами раницата си и насочи лъча на фенерчето си към тавана.
— Може да е заради пластовете над тази част от прохода. Вулканичните скали са водонепроницаеми. Водата, която се стича от повърхността, стига до тях и продължава настрани.