— Ясно. — Дейвид забарабани с пръсти по бюрото до клавиатурата. — Чудя се дали има вероятност „Белият остров“ да е грешен превод или да има друго значение.
— Не е толкова просто. — Хрумна й нещо странно. Все едно беше ученичка и имаше за домашно сама да подготви следващия урок. Терминът не идваше само от Преданията. Дейвид я бе попитал как Семейството е успяло да запази всичките си тайни. Всъщност не бяха успели.
— В известен смисъл моето Семейство не е чак толкова различно. В много култури се разказва за тайнствени посетители, оставили ценни дарове на хората. В ацтекските легенди тези странници идват от място, наречено Ацтлан, което се превежда като „Бял остров“. Индуистките йоги, достигнали най-висше познание, обитават Швета-Двипа, което също означава „Бял остров“. А тибетците вярват, че единствено „Белият остров“ ще избегне всемирната катастрофа, защото е земята на вечността. С други думи, не сме само ние.
Дейвид се завъртя и я погледна, сякаш току-що беше казала нещо поразително.
— Обаче земята не е вечна, нали?
— Моля?
— Знаеш ли какъв е проблемът с тая карта?
— Че не е точна ли? — Джес и сама го виждаше. И как можеше да е точна, като се имаха предвид древността й и условията, при които Първите богове бяха картографирали света? Естествено, че не можеше да се мери със съвременните картографски методи.
— Разликите може да не са въпрос на точност. — С грейнало от хрумналата му идея лице, Дейвид се обърна към картата на екрана. — Англия е свързана с Европа. Сицилия е свързана с Италия. — Той отново погледна Джес. — Преди девет хиляди години морското равнище при Корнуол трябва да е било най-малко осемнайсет метра по-ниско. Колко ниско трябва да е било, та светът да е изглеждал като на тая карта?
Джес си припомни първите си курсове по геология.
— Англия и континентът определено са били свързани с провлак. При още шест-седем метра по-ниско морско равнище той е бил суша — но това трябва да е било най-малко около хиляда години преди създаването на картата. За Сицилия и Италия не съм сигурна. Когато за последен път са били свързани, причината може да е била понижаване на морското равнище, земетресения или комбинация от двете.
— Значи тая карта е изключително важна. Тя показва местоположението на храмовете, но не и на Белия остров. И явно се основава на други карти, направени поне хиляда години преди да я нарисуват на стената.
Джес не разбираше какво има предвид Дейвид.
— Стига нашето датиране да е вярно. Възможно е храмовете да са построени преди девет хиляди и осемстотин години, тоест не много по-късно от времето на съставянето на по-ранните образци.
— Все пак има разлика, Джес, и ако са преработвали картите, да речем след няколко века, картографите трябва да са знаели за същественото повишаване на морското равнище.
Тя още не разбираше.
— Добре де…
— Следователно земята не е вечна. И тая карта вече е била остаряла.
— „Тази карта“ ли? И друга ли има? — Джес отново се вгледа в екрана, като се питаше какво е пропуснала. — Да не е нарисувана върху нещо? Като палимпсест.
Дейвид се усмихна широко, сякаш пак я дразнеше.
— Не върху, а под нещо. — Той бръкна в джоба си, но преди да извади онова, което търсеше, Джес най-после загря.
— Куполът — каза тя. — Дисковете на тавана са звездна карта. Ето защо се нарича Небесна зала!
Дейвид й подаде металния диск, който беше вдигнал от пода на залата. От едната му страна имаше осем шипа, с които вероятно го бяха закрепили за мазилката. Другата страна беше гладка — полиран сребрист метал, който изобщо не бе потъмнял от времето.
— За да направят толкова подробна карта на света, твоите предци трябва да са били мореплаватели, което означава, че са били и добри астрономи.
— Картата на Слънчевата система — каза Джес. Мислите й запрепускаха. — Върху метеорита. Те са знаели, че планетите се въртят около Слънцето. Знаели са, че Юпитер има луни, че Сатурн има пръстен.
Дейвид кимна.
— За да видят луните и пръстена, трябва да са имали телескопи, поне като онзи на Галилей. Освен това са били доста добри математици, за да изчисляват орбитите.