Джес видя, че Къртс се опитва да прецени дали Чарли говори сериозно. За щастие взе правилното решение.
— Няма да има ножове. Ще им съобщя.
— Благодаря.
Заизкачваха се по склона към обекта.
— Той знае, че не ходя на лов за тюлени, нали? — прошепна Къртс на Джес.
— Метафора. Сенките може да ви попречат да намерите ново трасе за петролопровода, за да заобиколите това място.
— Ясно. — Къртс не изглеждаше убеден. — Стига да не говореше сериозно за мечките.
Застанаха до отворената яма с останките — покафенели от времето кости, обхванати от спаружени сухожилия и парчета еленова кожа. Чарли тихо изпя погребален напев на родния си език. Къртс почтително сведе глава, а Джес разбра, че е допуснала ужасна грешка.
Тя изчака Чарли да свърши и каза:
— Този гроб не е инуитски.
Гробът беше дълбок малко повече от два метра и тя посочи профила на изкопа.
— Погледнете редуването на пластовете. Виждате ли речния чакъл в средата?
Между два пласта по-тъмна почва отчетливо се очертаваше тънка линия от светли камъчета.
— Обясни — помоли Къртс. Явно беше събудила интереса му. Изражението на Марли стана сурово — той знаеше какво ще каже Джес.
— Съвременните инуити са заселили този район преди около хиляда години. Всеки инуитски гроб тук би трябвало да е над речния чакъл, защото реката се е отдръпнала. — Тя посочи слабото хлътване на терена на стотина метра на запад. Беше го забелязала преди три дни. То бележеше коритото на изчезналата преди пет-шестстотин години река.
— Дедите ми може да са изкопали дълбок гроб — възрази Марли.
— Не и във вечно замръзналата почва. Тя ограничава максималната дълбочина на всеки съвременен гроб. — Джес плъзна поглед по терена, разчитайки промените му в миналото. — За да е било достатъчно ниско, та оттук да е текла река, и после релефът да се с променил от леда и снега… Може би са минали три-четири хиляди години. Гробът датира от тогава. Ще трябва пак да проверя въздушните снимки и данните за климата… — Тя оправдателно погледна Марли. — Компанията ще даде останките за радиовъглеродно датиране и това ще потвърди заключението ми.
Той поклати глава.
— Моят народ няма да се съгласи. Ние не сме дошли от друго място. Гарванът е създал тая земя и тукашните хора. Винаги сме си били тук.
Джес виждаше, че Къртс се колебае между стремежа си да прояви уважение и желанието да си свърши работата. Ако се окажеше, че това гробище не е инуитско, археолозите на компанията можеха да го разкопаят за месец, да пратят находките в музеите и нямаше да се налага да променят трасето на петролопровода.
— Щом гробът не е инуитски, какъв е тогава? — попита той.
Джес не знаеше.
— Това е извън моята компетентност. Но в този район определено се отнася към преддорсетската култура. Компанията ще трябва да анализира всички артефакти около скелетните останки и може би да извлече генетичен материал от костите.
— Моля ви — противопостави се Чарли. — Не бива да смущавате покоя им.
— Преддорсетската култура — повтори Къртс. — Има ли живи потомци?
— Потомци ли? Естествено. Сред всички коренни народи в Северна Америка. Но не е останало нищо от културата и религията им.
— Няма как да си сигурна — напрегнато заяви Чарли.
— Съжалявам, но е сигурно. — Джес посочи древния скелет в изкопа. — Тези хора не са от твоя народ. Геологията не лъже.
— Това е въпрос на тълкуване.
— Както казах, ще направим радиовъглеродно датиране на костите, ще анализираме артефактите, но знам, че съм права.
— А аз знам историята на тая земя, както ми я е разказвал баща ми, а на него — неговият баща, и така чак до времето, когато Гарвана я е разказал на всички хора. — Чарли насочи показалец към Къртс. — Моят народ ще реши тоя въпрос. Не докосвайте скелета, не копайте и за ваше собствено добро не използвайте режещи инструменти, докато не дойде шаманът, за да оправи нещата. — Той се отдалечи, сякаш се опасяваше да не избухне.
Къртс го проследи с поглед.
— Имаш ли представа кога ще се появи тоя шаман?
Преди Джес да отговори, че не знае, двамата чуха далечен грохот на вертолет и вдигнаха очи към небето.
— Не мога да повярвам на късмета си! — възкликна Къртс.
— Няма как да пристигне толкова бързо. Особено от Инувик. — Хеликоптерът се приближаваше от изток. Инувик беше най-близкото летище в тази посока, на три часа път по въздух.