— Да.
Уиър придърпа един сгъваем стол и седна до компютърната маса.
— Ами добре, всички хромозоми, човешки и митохондриални, се състоят от преплетена ДНК. Това означава дезоксирибонуклеинова киселина — аминокиселини, нуклеотиди. Те са четири типа: аденин, цитозин, гуанин и тимин. — Той замълча за миг, но Джес не каза нищо.
— Наричаме тия четири типа А, Ц, Г и Т — продължи младежът. — Нещо като символите на химическите елементи. Те могат да се комбинират в различен ред, да образуват различни думи, тъй да се каже, и в зависимост от последователността си, казват на клетката как да изгражда дадени протеини — като компютърен програмен език.
— Та както и да е, човек има около три милиарда и двеста милиона такива нуклеотиди — или букви, — които представляват нашата генетична информация. Пълният набор се нарича геном. Обаче се оказва, че само около един процент от тия три милиарда и двеста милиона букви съставляват действителните ни гени. Трийсетина-четирийсет хиляди определят цвета на косата и очите, ръста, почти всичките ни физически особености, може би даже много от интелектуалните ни способности, а сигурно и поведенческите ни характеристики… Та… като търсим специфични разлики в ДНК на конкретен човек, особено в тая ДНК, която се съдържа в митохондриите, които представляват…
— Имате право — прекъсна го Джес. — Може би не е нужно да слушам цялата лекция.
— В заключение: конкретните ДНК разлики могат да ни кажат откъде произхождат предците на тоя човек.
Тъкмо за това беше дошла тук.
— Можете да ги картирате ли?
— Аз не, но има една изследователска програма, Генографски проект, която върши тая работа. Разработили са карта и хронология на мутациите, много точни. Тия мутации се наричат „полиморфизми“ и се съдържат в човешкия геном. А хронологията се открива в Y хромозома на мъжете и в митохондриалната ДНК на мъжете и жените.
Уиър се отпусна назад и отметна с пръсти непокорен кичур черна коса от лицето си. Изведнъж придоби страшно уморен вид.
— След като знаем кога и в кои географски райони са се появили тия мутации, можем да проследим три главни миграции на хора от Африка през последните сто хиляди години. И това ни казва чии прадеди първо са се разселили на север в Европа, на изток в Азия, или пък в Индия, Австралия, Северна Америка и така нататък… и всичко това със сравнително точни дати.
— Някой от тези маркери доказва ли, че хората са се кръстосали с извънземни, както смята Айрънуд?
Уиър впери в нея тъмните си необикновени очи.
— Абсолютно нищо в академичните генетични проучвания не потвърждава такава хипотеза. Доколкото мога да преценя, неговите убеждения се основават на информация от някакви други източници. Той ги нарича „археологически и културни аномалии“.
Джес се досещаше какви са тези аномалии. През вековете Семейството не беше успяло да скрие всички веществени доказателства са своето съществуване и влияние, макар че нито един сериозен изследовател не бе свързал в система малкото очевидни следи.
Уиър отново насочи вниманието си към трите компютърни екрана, по които примигваха бързо променящи се ленти.
— Айрънуд донякъде е на прав път. Програмата, която ми прати есемес, сравнява гените в човешкия геном с гени от други животни. Искам да кажа, ние имаме общи гени с всевъзможни други видове и това предполага, че целият живот на планетата произхожда от общ прародител. Обаче няма категорични доказателства, че в който и да е момент от историята на живота на Земята в процеса се е включил и извънземен източник на ДНК. Колкото и да му се ще на Айрънуд.
— Няма категорични доказателства — повтори Джес. — Което означава, че все пак има някакви доказателства, даже да не са особено убедителни.
Уиър внезапно се обърна и погледна към Дом. Джес го последва. Нейният бодигард притискаше с показалец миниатюрната слушалка към ухото си.
— Колата ли? — попита тя. Бяха дошли с брониран събърбън. Вместо сирена, при задействане алармата на шевролета сигнализираше на телефона на Дом.
Ласал кимна.
— Върви — нареди Джес. Събърбънът беше съблазнителна плячка в пуст квартал като този.
Дом извади автоматичния ток от презраменния си кобур и се забави само докато Джес покрие Уиър със собствения си пистолет в негово отсъствие. После се втурна към задния изход на помещението.
— Хм, тая врата е с аларма — съобщи младежът. — Ако я отвори, тя ще…