Щрак. Металната врата се отвори и Дом излезе навън. Не се включи никаква аларма.
Джес се обърна към Уиър и го подкани:
— Доказателствата, които не били особено убедителни…
Той продължаваше да зяпа задната врата, сякаш се мъчеше да познае как Дом се е справил с алармата.
— Дейвид. — Джес произнесе името му рязко, все едно се опитваше да привлече вниманието на дете.
Той я изгледа странно.
— Как се казвате?
Тя сама се изненада от себе си, като наруши поредното от правилата за водене на разпит, изложени й от Емил.
— Джес. Джес Макклейри.
— Вижте, Джес, от собствен опит знам, че ако преровиш достатъчно голяма случайна извадка генетични профили, няколко души винаги имат маркери, които не съвпадат с никой известен човешки геном.
— Колко души?
— Може би един на сто хиляди. Само че маркерите са изключително редки. Спомняте ли си, споменах ви за Генографския проект? Той съдържа около четиристотин хиляди генетични профила. Това означава, че в тая база данни има най-много четирима души с неидентифицирани мутации. Такъв незначителен брой обикновено се изключва като грешка, ако изобщо им обърнат внимание.
— Тогава как научихте за тях? — Следвайки логиката му, тя пресметна, че в момента на света живеят най-малко седемдесет хиляди души с неидентифицируема ДНК.
— Преди работех в ДНК лабораторията на въоръжените сили…
— В Мериленд. Знам.
— Тогава знаете също, че разполагах с достъп до база данни, почти осем пъти по-голяма от Генографския проект. Докато разработвах нова система за качествен контрол, случайно се натъкнах на профил с нечовешки гени. Реших, че е грешка. Направих проверка и открих друг човек със същите маркери, после трети… Та така.
— И как се озовахте тук?
— Зарових се в литературата, за да видя дали някой друг е попадал на същото. Струваше ми се, че все някой трябва да го е забелязал, и исках да проверя какви теории са развили, за да го обяснят. Голяма част от проучванията в тая област са… да речем, на ръба на науката. Някой от един от уебсайтовете, които прегледах — реших, че са хората, които поддържат сайта, — ми прати имейл, с който ме канеше да се срещнем…
— Айрънуд ли беше?
— С него се запознах по-късно. В крайна сметка започнах да продавам информацията на някой си Мерит, който работеше за Айрънуд.
— И тази информация са вашите географски клъстери. След това ви с взел на работа при себе си, за да продължите в същата насока.
— Да.
Джес си помисли, че е извадила късмет с излизането на Дом. Инструкциите на Сю-Лин, които нейният бодигард знаеше не по-зле от нея, бяха недвусмислени: ако се окажеше, че лаборантът на Айрънуд има каквато и да е връзка със смъртта на Флориан, трябваше незабавно да го отведат в Цюрих. А такава връзка имаше.
Само че Джес още не беше готова да разкрие това на Дом или на когото и да било. Не и ако имаше шанс да събере повече сведения за способността на Айрънуд да открива техните храмове — причината за гибелта на Флориан. Този младеж може би разполагаше с важни данни, а щом Дейвид Уиър попаднеше при Емил в Цюрих, тя никога повече нямаше да разговаря с него.
Джес заговори бързо, обобщавайки казаното от него, просто за да се увери, че го е разбрала.
— Вие сте продали на Мерит информация за три района — първо за Индия, после Перу и накрая Южния пасифик. — Информация, с помощта, на която Айрънуд беше открил и ограбил три от свещените храмове на Семейството.
Дейвид поклати глава.
— За два — поправи я той. — И не в тоя ред. Айрънуд първо купи данните за Перу и Френска Полинезия. За последния район, в Индия, Мерит още беше на терен, в Южния Пасифик. Друг ме заведе при Айрънуд. И тогава той ме взе на работа при себе си. След като му дадох файловете за Индия.
Джес се вторачи в младия генетик, направила неизвестна за Уиър връзка. Третият клъстер на Дейвид само беше потвърдил поредното откритие на милиардера, а не бе довел до него.
Преди три години отдавнашният им съперник в търсенето на древни съкровища бе намерил изгубен храм на Първите богове в сухото корито на Гагар-Хакра в Индия. Семейството беше издирвало храмовете поколения наред, за да стигне до заключението, че са чиста митология. Разследването на неговия успех в мисия, в която те се бяха провалили, ги наведе на извода, че просто е извадил късмет. В същия район имаше стотици забележителни руини, повечето още неизследвани, и един от екипите му случайно се бе оказал първият, провел проучване на обекта. Фондацията незабавно оказа натиск върху местните власти и те отнеха разрешението на Айрънуд за разкопки, за да го дадат на Макклеъри.