Само за последните четири месеца обаче милиардерът успя да локализира още два храма. След получаването на информацията от Дейвид.
— Сега е ваш ред, Джес. Разкажете ми какво знаете за „другите девет“.
Тя обмисли следващия си ход — ход, който Сю-Лин със сигурност нямаше да одобри. Ала дългите векове кабинетна наука не бяха довели Семейството доникъде. Сега като че ли имаше шанс да променят това положение. Всички деца от Семейството знаеха, че някое тяхно поколение ще бъде призовано да промени бъдещето. Ами ако това бе началото на този призив?
Ами ако ключът към изгубената цел на Семейството се състоеше в откриването на дванайсетте храма на Първите богове и техните загадъчни артефакти?
Ами ако с помощта на този аутсайдер Семейството успееше да намери останалите девет храма, описани в Преданията?
Ами ако някой от тях се окажеше първият храм — където беше дадено Обещанието? Семейството определено щеше да й прости онова, което се канеше да стори. Тя се обърна към Дейвид, готова да му отправи своето предложение.
Първият автоматичен откос разкъса вратата на склада.
18.
— Стреля се! Стреля се!
Роз Марано удари спирачки и доджът се охлузи в бордюра на една пряка от преустроения склад.
Лайл силно притисна слушалката към ухото си.
— Кой стреля?
На пустата, лъщяща от дъжда улица нямаше и следа от движение.
Дел Чан, който докладваше от паркирания срещу склада ван на кабелната телевизия, им беше описал черния събърбън и мъжа и жената, които бяха придружили Уиър в лабораторията. Очевидно го водеха под принуда. После на екрана за нощно виждане се бе появила зелена фигура.
— Стрелец на покрива!
Лайл и Роз изскочиха от доджа и се затичаха към склада, извадили зиг-зауерите си. Лайл чу характерно тракане и екот от пустата улица — автомат.
— Някой отговаря на огъня от земята!
Лайл изсъска на Роз да спре и младата агентка се притисна към стената на една тъмна сграда до него.
Сега в стрелбата се включиха още автомати. Роз го погледна с блеснали очи и поруменели бузи.
— Подкрепление ли ще чакаме?
— Ще ми се да беше така. — Слушалката му изпращя и в ухото му се разнесе гласът на Чан.
— Стрелците вече са трима. Двама на покрива. Целят се в помещението на Уиър.
— Къде е третият?
— На земята. Заобиколи отзад. На покрива май имаше още един, но оня отдолу го очисти.
Лайл вече нищо не разбираше. Първо някой отвличаше малкия, после някой насила го връщаше в склада. А сега някой се опитваше да го убие.
Роз обобщи ситуацията с обичайното си красноречие.
— Какво му има на тоя?
Главният приоритет на Лайл продължаваше да е оцеляването на Уиър като свидетел срещу Айрънуд. Реши, че ще мисли за останалото по-късно.
— Дел, насочи ни. Ще ликвидираме стрелците на покрива.
Изстрелите вече се разнасяха на почти постоянни откоси.
— Би трябвало да можете да се приближите отстрани. Те са точно срещу склада на Уиър, стрелят оттатък паркинга… Опа!
— Какво става?
— Оня на земята улучи втори стрелец на покрива. Някой отговаря на огъня и от помещението.
— Да вървим — нареди Лайл. — Плътно до стената.
Втурнаха се напред.
— Ето го! В отсрещния край на сградата… сега са двама. Потвърждавам, на покрива все още има двама стрелци. Ама… какво е това?
Болното коляно на Лайл пламтеше от болка при стъпка. Той притисна с длан слушалката към ухото си.
— Повтори, Дел!
— Горе имат нещо едрокалибрено. — Прозвуча канонада от резки изстрели. — Тежка престрелка. Сър, струва ми се, че имат ракето…
И тогава Лайл чу кратко изсвистяване и видя проблясък, който пресече улицата.
Ванът на кабелната телевизия избухна.
Куршумите пробиваха металната противопожарна врата на лабораторията. Джес залегна на пода, а Дейвид се хвърли към компютрите си, грабна безжичната клавиатура от шперплатовата маса и се мушна отдолу. Куршумите можеха да предизвикат смъртта му, но загубата на информация я гарантираше.