21.
Джес пропускаше заупокойната служба покрай ушите си. Намираше утеха в нейната семейна обстановка, не в съдържанието на думите.
Съвременната Епископална църква на Съединените щати беше просто поредното було, спуснато над тайната на Семейството. Представителите на Рода Макклейри бяха дошли в американските колонии като англикани, а след Войната за независимост бяха последвали всеобщия дух в новата държава, подкрепяйки създаването на независима църква, чиито епископи вече нямаше нужда да полагат клетва за вярност към британския крал. Също като в Европа и Азия, променливите моди в историята на двете Америки бяха просто камуфлаж за онези, които живееха, за да служат на Първите богове.
Ето защо в Бостънската катедрала „Сейнт Пол“ Джес лесно откри истинската си вяра, отразена във всичко наоколо. Подобно на древното Светилище на Турус, това публично място за богослужение разкриваше тайни свидетелства за Семейството — само за онези, които знаеха.
Построена през 1819 г., почти век преди да се превърне в Бостънската епископална катедрала, черквата „Сейнт Пол“ дължеше своето съществуване на редица видни личности, сред които Пол Ривиър, Нейтън Хейл и Джон Хенкок. В инициативния комитет за построяването й участваха Уилям Епълтън и Даниъл Уебстър. Макар че и петимата не бяха пазители, те се нареждаха сред сто четирийсет и четиримата от онова време, които знаеха истината за Семейството. В резултат „Сейнт Пол“ не приличаше на никой друг тогавашен християнски храм.
В разрез с неоготиката, популярна през онези години в Америка, катедралата представляваше изключителен пример за стила, който по-късно щяха да нарекат „неогръцки“. Изящната постройка от варовикови блокове с колони от пясъчник напомняше класическия силует на йонийски храм.
Нещо още по-интригуващо — неогръцкият стил на „Сейнт Пол“ се доближаваше до архитектурата на правителствените сгради в столицата, където Семейството също действаше зад кулисите. Неговите представители във Вашингтон не се стремяха към политическа власт, а съдействаха за създаване на силна национална банкова система, за да защитят авоарите си. Бяха нужни три опита и близо век, но дванайсетте регионални банки на Федералния резерв на САЩ в крайна сметка гарантираха бъдещето на древното Семейство Макклеъри в Новия свят.
Въпреки над двувековните ремонти и реновации вътрешността на катедралата носеше още по-ясни следи от влиянието на Семейството. Олтарът на старата черква беше построен в стила на Небесна зала, чак до полусферичния купол. Нещо повече, над олтара висеше кръст, който не притежаваше традиционните пропорции на разпятието с по-дълга вертикална и по-къса хоризонтална част. Раменете на кръста в „Сейнт Пол“ бяха с еднаква дължина като островърхия кръст на Семейството. Променено беше само положението на кръга. Тук древният символ на Семейството опасваше пресечната точка на кръста. И все пак, гледан на съответната светлина, когато клиновидните рамене на кръста хвърляха сенки, кръгът бе разделен на дванайсет, а не на четири сегмента. Дванайсетте възстановени.
Затова, когато гледаше кръста на „Сейнт Пол“, Джес виждаше символа на своята вяра и днес черпеше от него нужната й сила.
Според официалната версия Флориан Макклейри бе умряла от инфаркт във Френска Полинезия. Личният й лекар в Бостън представи медицински сведения, които показваха, че е лекувана от стенокардия и че настойчиво са я съветвали да се подложи на операция за поставяне на байпас. Друг лекар от Папеете на Таити прати резултатите от аутопсията, които официално потвърждаваха, че причината за смъртта е същата, от каквато се е опасявал личният й лекар. Съгласно желанието й, лелята на Джес била кремирана и прахът й — разпръснат в големия южен океан.
Цялата тази съответстваща на целите на Семейството лъжа беше скалъпена от братовчедите Макклеъри, които бяха навсякъде и работеха за гладкото предаване на семейните авоари от поколение на поколение.
Всъщност Флориан бе изчезнала без свидетели в морето. Днешното предполагаемо потвърждение на религиозните й възгледи като енориашка и спомоществователка на „Сейнт Пол“ нямаше отношение към действителността. Истински бяха само пролетите за нея сълзи.
Като нейна осиновена наследница, Джес се намираше в центъра на събитията. Носеше проста черна ленена рокля, червената й коса беше завързана с черна копринена панделка. Открито демонстрираше сребърния си туарегски кръст, както и близо една трета от присъстващите в катедралата, които седяха на разстояние от другите, не толкова близки приятели на покойната. Всички тези кръстове малко се различаваха помежду си — нямаше два съвсем еднакви.