— Ти каза, че нашият човек в организацията на Айрънуд няма да се провали пак — каза Андрю.
Поне за това имаше елементарно обяснение.
— Не се е провалил той. Възложил е изпълнението на задачата на подизпълнител.
— Трябваше сами да решим проблема.
Сю-Лин предпочиташе да се възползва от съдействието на Андрю, но ако се наложеше, беше готова да действа сама. Дори и в най-благоприятните моменти от историята Семейството си оставаше деликатна структура. Ако възникнеше и най-малко подозрение за разкол сред дванайсетте пазители, Семейството със сигурност щеше да се разцепи на враждуващи фракции. Това неизбежно щеше да доведе до разкриване на неговото съществуване и до разпадане на Фондацията.
— Няма нужда от паника, Андрю. С теб отстранихме Флориан, без да се намесваме пряко и…
— Трябваше да се отървем и от двете! — прекъсна я той. — Джесика е също толкова опасна за нас, колкото беше Флориан. Ясно ти е какво ще се случи, ако бъдат открита още храмове.
Андрю имаше право. Фондацията „Макклеъри“ процъфтяваше от поколения, защото членовете й я подкрепяха с пламенна ревност и без мисъл за лична изгода. Нейното постоянно растящо богатство и влияние просто се приемаха за светски вторични продукти на свещената мисия на Семейството, установена от самите Първи богове: да пази тяхната Тайна до завръщането им.
Това статукво се съхрани поколения наред и в резултат паството стана лековерно и лесно управляемо, защото Дванайсетте възстановени всъщност вече не пазеха някаква митична Тайна. Пазеха авоарите на Семейството. После беше открит първият храм и митът се превърна в реалност. Мнозина от Семейството сега вярваха, че откритието предизвестява предстоящото завръщане на Първите богове и изпълнението на мисията.
За Сю-Лин и нейният най-близък съюзник Андрю то предизвестяваше потенциалния край на самата Фондация и нещо повече, на контрола над милиардите на Макклеъри.
— Няма да бъдат открити повече храмове, Андрю. Или поне няма да просъществуват достатъчно дълго, за да бъдат проучени от Семейството.
— Ами атола Хави?
— Сапьорната група вече е там. Обектът ще бъде унищожен до края на седмицата.
— А ако Айрънуд открие друг?
— Тогава нашият човек ще ни съобщи и ние ще се погрижим и за него. — Сю-Лин губеше търпение. При сегашното състояние на световната икономика управлението на имотите на Фондацията заслужаваше цялото й внимание повече, отколкото Андрю. Четирите дисплея до видеоконферентния екран показваха разочароваща информация от Ню Йорк, НАСДАК, Торонто и Болса де Валорес де Сао Паоло. Поредният лош ден. Присъствието й беше необходимо другаде.
— Съсредоточи се върху положителния ефект от всичко това, Андрю. Докато разрушаваме храмовете, когато и където и да бъдат открити, Фондацията е в безопасност.
— Стига никой друг да не узнае какво сме направили.
— Това е невъзможно.
— Третият атентат срещу Джесика няма как да не събуди подозрения.
— Винаги можем да я затворим.
— Вече не.
— Какво не си ми казал? — остро попита Сю-Лин.
— Вилем е в Бостън. Бил е на заупокойната служба. Разговарял е с Джесика.
— Защо твоите хора не са го спрели?
— Изобщо не са го видели. Научих от пасторката. Тя се обади във фирмата да пита дали редовните дарения на Флориан ще продължат.
Сю-Лин изключи финансовите си дисплеи. Като екип, Вилем и Флориан бяха представлявали реална заплаха за сигурността на Фондацията. Предвид склонността й към теренна работа в отдалечени и често рискови райони, по-лесно бяха ликвидирали Флориан. Смъртта й по време на експедиция не повдигна никакви въпроси. Нейната непокорна наследница трябваше да бъде отстранена също толкова безпроблемно по време на стихиен протест срещу канадския петролопровод и гибелта й щеше да се приеме като прискърбно съвпадение. Джесика обаче беше още жива, а сега се оказваше и че Вилем е влязъл в контакт с нея. Все едно нищо не се бе променило и Фондацията продължаваше да е в опасност.