— Добре. А ако направя списък на изтритите части? Дайте го на оня, който знае къде е архивното копие. Той ще качи частите на дискове и ще ги докара тук, за да ги заменим с празните.
— За колко време ще стане това?
Жената се замисли.
— За копирането на частите и прехвърлянето на дисковете — не повече от ден. Плюс времето за транспортиране.
— Да речем два дни.
— Тогава ще можем да продължим след три.
Айрънуд отново погледна Мерит.
— Не е толкова зле, колкото си мислех.
— Какво ще правим с Уиър?
— Той ще се върне. Все още има нужда от моите пари.
— Не бъдете толкова сигурен. Много е възможно Макклеъри да са го привлекли на своя страна.
— Имаш ли доказателства?
— Работя по въпроса — излъга Мерит, — но за да не се окажем неподготвени, трябва да приемем, че Уиър им дава същата информация, каквато и на вас.
— Голяма работа! Това с нищо няма да помогне на оная тяхна Фондация. Става дума за повече от две хиляди и петстотин квадратни километра от Англия. Как ще ги претърсят? Ще им трябват години.
— Може би не. — Всички погледи се насочиха към Кийша. — Оня хард диск е изчезнал. Беше включен в моя терминал.
— Какви са щетите? — попита Айрънуд.
— Достатъчно големи — отвърна тя. — Възможно е да е копирал окончателните координати.
Мерит веднага се възползва от възможността.
— Може да ги продаде на Макклеъри.
Лицето на Айрънуд се зачерви.
— Ще стигнат до колонията преди нас! На тях изобщо не им пука за историята. Както крадат, крият и лъжат… — Айрънуд отвратено поклати глава. — И те участват в заговора за потулване на истината. Сигурно са се сдушили с властите. Мерит, веднага заминавай за Корнуол. Искам да наблюдаваш кого ще пратят ония хора. Остави ги да те отведат при колонията и направи всичко необходимо, за да не ги допуснеш дотам, докато не вземем от нея каквото ни трябва. Разбра ли?
Всичко необходимо.
Мерит най-после беше получил заповедта, която очакваше.
28.
Дейвид шофираше от пет часа, не беше спал почти едно денонощие.
Чувстваше се чорлав и лепкав и умираше от глад. Въпреки това стигна до Фенюъл Хол в Бостън в 10:00 — точно според инструкциите.
Преди седмица заедно с други доставки на оборудване получи в казиното предплатен телефон, какъвто не беше поръчвал. Обади се на номера, написан на прикрепената към него бележка, и му отговори Джес Макклейри. Тя му каза да й позвъни веднага щом изолира четвъртия клъстер, после му обясни как да й предаде информацията. Искаше нейните специалисти да започнат работа с данните едновременно с Айрънуд.
Бяха се чули предишния ден, само минути преди изненадващата поява на Мерит в баровския му апартамент. Тя го инструктира откъде да вземе кола под наем и къде да се срещне с нея. Оттогава не бяха разговаряли, затова Джес не знаеше какво й носи: не общ район, а точното място на друг храм.
Той беше преизпълнил обещанието си. Сега идваше нейният ред.
Дейвид спря кадилака на паркинга до историческата сграда, взе раницата си и слезе. Утринният въздух му се стори удивително свеж след жегата в Атлантик Сити. Небето тук беше поразително синьо. По дърветата наоколо пъстрееха първите златисти и червени листа.
Нямаше представа защо Джес иска да се срещнат тук. Фенюъл Хол беше стара четириетажна постройка от червени тухли с редове сводести касетирани прозорци и увенчана с бяла дървена камбанария. Странно — фасадата бе украсена с тухлен вариант на гръцка колонада.
Чак сега разбра защо бе поискала да се чакат от източната страна: там имаше пазарен площад, гъмжащ от народ. Мястото беше многолюдно и следователно безопасно.
С ръце в джобовете и преметната през рамо раница, Дейвид тръгна по пешеходната улица към Фенюъл Хол, покрай сергии, отрупани със сувенири за туристите — от кожени калъфи за джиесеми и лечебни кристали до поставени в рамка малки фотографии на местни забележителности.
Усилващата се и заглъхваща глъчка на безгрижни гласове приятно контрастираше на монотонния звуков фон по време на дългото пътуване от Атлантик Сити. Докато в ребрата му не се притисна пистолетно дуло и един спокоен глас каза:
— Ако се опиташ да избягаш, ще умреш.
Наричаха Фенюъл Хол „Люлка на свободата“. Оригиналната сграда на това място била построена през 1742 година. Там държали речи Самюъл Адамс и други бунтари от онова време, призоваващи за независимост на американските колонии. Всичко това нямаше нищо общо с Макклеъри.