На фона на глухия тътен на грамадните перки на климатичната инсталация, който отекваше под ниския дървен таван, беше чул забавяне в преследващите ги стъпки. Джак Лайл. Когато навремето влезе в стаята за разпити в Атлантик Сити, агентът от БСР щадеше единия си крак. Сега не идваше сам. Имаше и други стъпки — по-леки, женски.
— Натам! — Джес се насочи към един страничен изход и Дейвид побърза да я настигне.
Излязоха на тясна еднопосочна улица, водеща на изток към пристанището. Навън като че ли нямаше преследвачи. Нито патрулки. Но…
— Сирени — позна той острите, надигащи се и спадащи звукови вълни от северозапад. — Четири полицейски коли… пет…
Джес бързо огледа района и посочи двете високи сгради оттатък улицата. Зад тях зееше тъмен отвор, не по-широк от алея.
— Натам.
Пресякоха пътя тичешком, едва избягвайки минаващите коли. Още сирени. Още полиция.
— Още три… от юг. Една линейка от север.
— Откъде знаеш? — Джес влезе между сградите. — Как успяваш да ги различиш, камо ли да ги преброиш?
Самият Дейвид не знаеше точно, просто винаги беше можел да го прави.
— Използват различни системи. Ченгетата явно имат Федеръл сигнал ПА триста. Линейките са със сигнал мастър на Смарт сайрън две хиляди. Броя ги по фазовите измествания… в ехото.
Джесика го изгледа озадачено. След миг отново изскочиха под яркото слънце на друга, по-оживена еднопосочна улица, водеща на запад.
Дейвид вдигна поглед нагоре, търсейки камери.
Имаше на всеки ъгъл.
Посочи ги и каза:
— Ето как ще ни проследят сега.
— Нека. — Джес се озърна наляво и продължи на зигзаг през четирите задръстени с автомобили ленти. Беше сигурна, че ще я последва, и не се излъга.
Заради огледалните повърхности на модерните небостъргачи Дейвид изгуби точния брой на приближаващите се сирени, но предполагаше, че след по-малко от минута ще се появи поне една кола.
Зад един небостъргач съгледа червена тухлена сграда с касетирани прозорци в бели рамки като Фенюъл Хол. Беше по-малка, но за неопитното му око приблизително на същата възраст. Пред тях минаваше широка улица с пръстен от стари павета, вписан в пасаж от червени тухли.
Сега сирените виеха от всички посоки и Дейвид трябваше да се съсредоточи още повече, за да филтрира интересуващата го информация от обгръщащата ги шумотевица.
Джес тичаше на няколко крачки пред него.
— Къде отиваме? — извика й той.
— Към метрото! — Младата жена посочи към входа на метрополитена. „Стейт Стейшън“, гласеше табелата.
— Не, Джес! Има прекалено много камери! — Но тя вече беше на тротоара на няколко крачки от входа на метрото.
Една от сирените прониза глъчката и когато се обърна, Дейвид видя полицейска кола със святкащи светлини да спира с писък на гуми на еднопосочната улица зад тях. Един седан и два джипа й пречеха да завие по пътя, който пресичаха в момента.
Изкуствено усилен глас — от стоватова сирена ПА300 с шумозаглушаващ микрофон — надвика пронизителния вой.
— Освободи платното! Освободи платното!
Черен събърбън със затъмнени стъкла рязко, спря точно срещу тях, като се качи върху бордюра. Отвътре изскочиха двама високи мъже. Елитни бодигардове. Като Нилс.
— Дейвид! — Джес го дръпна за ръката. — Хайде!
Заля го потоп от звуци, отекващи сред емайлирани плочки, тухлени стени и голи метални структурни подпори, докато тичаха по ниските стъпала. Като прескочиха последните три, те се втурнаха към билетните будки и въртележките.
— Оранжевата линия. — Джес отпраши наляво. Дейвид не изоставаше.
Тя забави ход, бръкна в якето си и извади пластмасова карта.
— Ей там!
Сочеше му висока въртележка с пресичащи се метални пръчки — не можеше да се прескочи, дори дете не можеше да се провре. Младата жена пъхна картата си в четеца и нещо изщрака.
— Давай! — извика тя и Дейвид натисна въртележката напред. Тя се завъртя и го пропусна.
След миг Джес изскочи от друга въртележка.
— Към южния перон — нареди тя.
Двамата се затичаха към ново стълбище. Дейвид се озърна тъкмо навреме, за да види, че един от мъжете в черно рови в джобовете си пред въртележките.
Стените на долното ниво бяха мръсни и напукани. Миришеше на машинно масло и озон. Сред гладките плочки и голия бетон отекваше далечен грохот на приближаваща мотриса.