— Искам да обърнат особено внимание на зоните на ускорено развитие на хромозома двайсет.
— Защото там си открил своите аномалии.
— Да, най-важните. — Дейвид провери дали е приготвил шишенцето, прозрачен пластмасов контейнер с големина на куршум и заострен връх. — Четирите клъстера, които открих досега, не са съвсем еднакви, всеки от тях притежава уникални маркери, но и четирите имат един и същи хаплотип около зоната на ускорено развитие.
— Какво е хаплотип?
Той приклекна до нея.
— Отвори си устата. — Джес се подчини и Дейвид леко застърга лигавицата от вътрешната страна на бузата й. — Чувала ли си за проекта „Човешки геном“?
Младата жена кимна, неловко движение при тези обстоятелства.
Той извади четчицата и я разгледа. Върху плоския й връх се беше събрала белезникава материя.
— Това е първият опит за каталогизиране на генетичната структура на всеки човешки хромозоми — около три милиарда нуклеотидни двойки. Отне тринайсет години и струваше три милиарда долара, а това е генетичният код само на един човек. — Дейвид отчупи върха на четчицата, пусна я в прозрачното шишенце, запуши го и го разклати.
После разпечата стерилната опаковка на втората четчица.
— Някои части от хромозомите се отделят толкова трудно, че реалистично погледнато, ние познаваме в детайли около деветдесет и два процента от ДНК секвенцията на човешкия геном. Отвори си устата. — Той застърга другата й буза. — Това е за всеки случай, ако нещо с първата проба не е наред. Та така, въпросът е, че като се имат предвид цената, трудностите и необходимото време, повечето изследователи трябва да работят с големи количества ДНК от конкретни зони на конкретни хромозоми. Готово.
Отчупи върха на втората четчица, постави я във второто шишенце и го запуши.
— И получава ли се? — Джес спусна крака от стола, изправи се и се протегна.
— Да, получава се. Защото гените обикновено се предават от поколение на поколение на големи групи, наречени хаплотипове.
Той си свали ръкавиците и залепи етикети на шишенцата с пробите.
— Учените са използвали същия метод, за да установят кога хората са мигрирали от Африка. Преди десетки хиляди години. Хаплотиповете показват пътищата на различните човешки групи при разселването им из останалите части на света.
— Спомням си, че ми разказа за това. Три големи групи, нали така?
Дейвид кимна.
— Най-вероятно е имало много миграции, но не всички са били успешни. Известно ни е например че някъде преди сто и двайсет до деветдесет хиляди години в Израел са живели модерни хора, но после хората извън Африка изчезват от фосилните свидетелства. Значи не се е запазила никоя генетична линия от ония първи миграции. С други думи… — той пусна шишенцата в отворите на специалната кутия до другите две с неговите проби, — … произходът на всеки жив днес човек може да се проследи, поне генетично, до една от ония три големи миграции от Африка, започнали преди около шейсет и пет хиляди години.
Дейвид прибра подписаните от двама им формуляри в кутията и я затвори. Подписите отговаряха на фалшивите имена от новите им паспорти.
— Ами твоите клъстери с нечовешки маркери? — попита го Джес. — По кой път са тръгнали тези хора?
Отговорът му се позабави. Силният аромат на сушена лавандула в стаята беше почти задушаващ.
— Ами тъкмо това е странното. Генетичните аномалии, които открих… не са уникални за никоя миграционна вълна. Проявяват се в популации навсякъде по света.
— Ако се срещат при всеки, как може да са аномалии?
— Защото не се срещат при всеки. — Джес все още не подозираше за смъртната присъда, която тези маркери означаваха за него и още неколцина нещастници, може би дори за самата нея. Тя му беше споменавала за други членове на семейството й и Дейвид знаеше, че мнозина от тях са доживели преклонна възраст. Засега обаче нямаше как да разбере дали е така, защото гените им са вариант на неговите, но превъзмогващ преждевременната смърт, или защото нямат никаква генетична връзка с него.