Още три реликви: Дирнуин — Счупеният меч, Ножът на Конника и Рогът на Бран, и Ахриман щеше да направи онова, което нито един заклинател и магьосник не бе правил досега: щеше да събере Тринадесетте светини.
Майкъл Скот14 — чародеят, оплют през двайсети век от шотландците — успял да събере три от тях, преди да умре от тайнствена и преждевременна смърт; Франсис Бейкън15 се бе освободил от своята, защото вярвал, че му е донесла лош късмет; Светините бяха взели една от жените на доктор Джон Дий16; прочутият Франсис Дешууд17, основателят на „Клуба на адския пламък“, успял да се сдобие с две от тях по време на дългия си живот, като придобил и двете на комар; а в края на деветнайсети век, Самюел Лидъл Матърс18, един от първите членове и основатели на ордена на Златната Зора, също придобил две от светините, въпреки че те изчезнали мистериозно, когато напуснал Лондон, за да основе група на ордена в Париж. Матърс цял живот подозирал — погрешно — че Алистър Кроули19 е откраднал светините.
Седнал на студения каменен под, Ахриман променяше метаболизма си, за да парира студът, който пропълзяваше през бедрата му нагоре по тялото, и гледаше с гордост десетте древни предмета, всеки от които бе на възраст поне две хиляди години, въпреки че някои от тях очевидно бяха по-стари и са били древни още преди времето, когато са ги осветили. Той се пресегна с дългите си, тънки пръсти към най-близката кутия, в която лежеше Котела на великана — миниатюрна медна купа с три крачета. Синьо-бели искри изскачаха от кутията и жилеха и щипеха почернелите върхове на пръстите му. Той предпазливо разхлаби восъчния печат, вдигна капака и част от насъбралата се енергия изсвистя от кутията най-напред като жълто-зелена светлина, а после като спирала и се понесе към тавана. Тя закръжи и стигна точно до почернелите камъни — тънка нишка, която се завиваше и размотаваше, а после изведнъж се разпръсна и изчезна с пращене, което изпрати тънки като косъмчета електрически разряди към кутиите, пазещи светините. Медно-зелените нишки забръмчаха около оловните кутии и очертаха контурите им в изумруденозелено, преди да изчезнат безследно, неспособни да проникнат през древното олово и магическите печати. Котелът беше втората светиня, която Ахриман взе.
Оказа се доста просто. След като откри самоличността на Пазителя, Ахриман взе ферибота от Холихед за Дъблин, а после кара до Белфаст. Той срещна съсухрения и сакат Габриел МакМъри, Пазителят на светинята, в една кръчма по „Фолс роуд“. Двадесет и четири часа по-късно МакМъри бе мъртъв и дори закаленият от безредиците през годините патрулиращ полицай от Ълстърската кралска спомагателна полиция изпадна в ужас от състоянието, в което завари трупа.
Десет светини.
И три, които идваха към него.
Убийствата постепенно ставаха все по-лесни, а той ставаше все по-силен с всяка следваща смърт. Ахриман огледа кръгът от светини. Познаваше всяка от тях и сега си припомняше всички дребни подробности от смъртта на техните Пазители. Ето Копието на печалния гръм, Оглавника на Клино Ейдин, Колесницата на Морган и Плаща на Артур.
В тези някога обикновени предмети беше вселена необичайна сила и, когато той притежава и тринадесетте, ще получи достъп до нея. Ще стане богоподобен!
Колко време му отне да стигне дотук? Десет години, двадесет… или повече? Сега той беше на тридесет и пет години, а за пръв път узна за светините, когато бе на петнадесет. Над пет години му бяха нужни, за да започне дори да проумява тяхната необичайна история и невероятна сила.
Двадесет години — цял един живот, прекаран в преследване на една мечта. Всички тези години го научиха на много неща, отведоха го къде ли не по света — най-вече по по-диви и не така гостоприемни части от глобуса, а неговото търсене му позволи да надзърне в Другия свят: мястото, което човечеството — смешното, сляпо човечество — никога не би могло да проумее.
Той върна малкото метално котле в кутията и я запечата, после отвори следващата кутия и извади малката кожена вещ, позната като Кошницата на Гуидно. Това бе първата светиня, с която се сдоби Ахриман преди десет години. Тогава бе на двадесет и пет.
16
Джон Дий (1527–1608 или 1609) — бележит английски математик, астроном, астролог, окултист, навигатор и съветник на кралица Елизабет I. — Б.пр.
17
Барон Франсис Дешууд (1708–1781) — английски политик. Основател на „Клуба на адския пламък“ — няколко затворени общества на свободомислещи хора от либералните кръгове на английската и ирландска аристокрация, които се събирали тайно на различни места във Великобритания през целия XVIII век. — Б.пр.
18
Самюел Лидъл Матърс (1854–1918) — известен маг, един от най-влиятелните окултисти на своето време. Един от основателите на херметическия орден на Златната Зора — церемониално-магически орден, чиито разклонения съществуват и до днес. — Б.пр.
19
Алистър Кроули (1875–1947) — влиятелен английски поет, пророк и световноизвестен окултист, основател на религиозното течение „телема“. В зенита на неговата слава медиите му слагат прякорите „Великият звяр“ и „Най-грешният човек, който някога е живял“ — прякори, които и до днес свързват масово Кроули със сатанинството. — Б.пр.