Вивиен се издигна до следващото ниво на Астрала и моментално броят на формите намаля. Тя се отнесе още по-нагоре и фигурите станаха съвсем редки, въпреки че сега имаше следи от други присъствия, нечовешки форми в Астрала — Ка20. Вивиен отдавна се беше научила да ги пренебрегва, защото разбираше, че много от тях са просто сенки на отдавна починали хора, потрепвания на могъщи съзнания, които са оставили отпечатъци в тъканта на Астрала, но няколко от тях бяха наистина чуждоземни присъствия, напълно непонятни.
Обичайните форми и фигури, както и повечето от светлините и присъствията наоколо изчезнаха. Тогава Вивиен се съсредоточи върху издайническите силови сигнали на светините, които бяха като проблясващи спирали. Въпреки че светините бяха защитени с щит и заключени с олово и древна магия, имаше достатъчна светлина, която бележеше присъствието им, а право под нея равнината на Астрала се обсипа с призрачните образи на единадесет от светините.
И тогава, движейки се през хълмистия сив пейзаж се приближиха още две.
Вивиен се насочи към двете светини и пропадна през нивата на Астрала, докато не започна да вижда физическия свят — света на плътта — под себе си.
Тя видя Оуен Уокър и Сара Милър в един претъпкан автобус да пътуват към Мадок. Те носеха Счупения меч и Рога на Бран. Последните две светини.
Докато се отдръпваше назад, Вивиен усети, че въздухът около нея е изпълнен с присъствия на Ка. Тя зърна образи на мъже и жени в дрехи от различни векове — воини, облечени в ризници, и жени, обвити в кожи. Те се бяха събрали в Астрала и напрегнато наблюдаваха двойката… а след това, като по команда, се обърнаха и погледнаха Вивиен и вълната отвращение, която се изля върху нея, изпрати духа й обратно към собственото й тяло.
Вивиен рязко отвори очи и откри, че се чуди кого точно мразеха те: Оуен и Сара… или нея самата.
— Е, какво става? — попита Ахриман. Той седеше на един стол с висока облегалка, опрян до стената. Под първите сребристи живачни проблясъци на зазоряването фигурата му изглеждаше злокобна.
— Идват с автобус, който кара хора на фестивала. Ще бъдат тук до един час.
— А ние ще ги чакаме.
85.
— Сънувах изключително странен сън — промърмори Сара с предрезгавял от съня глас. Оуен плъзна пръстите си в ръката й и я стисна. Той гледаше втренчено на изток, наблюдаваше изгрева над далечните планини. Не можеше да си спомни кога за последен път бе виждал изгрева. Май предстоеше красив ден.
— Сънувах, че стоя на някаква платформа или сцена… Бях гола, а всички около мен…
— … бяха мъже и жени с дрехи от различни епохи.
Сара се втренчи в него.
— И ти ли?
— А аз сънувах, че един демон се опитва да си пробие път през кръга от тела, но те го избутаха назад.
Сара кимна бързо. Тя вдигна ръце и разтърка яростно очите си.
— Това бяха предишните Пазители — каза решително тя.
— Откъде знаеш?
— Знам! — каза твърдо тя. — Виж! Мадок е на двадесет мили. — Посочи тя една табела на пътя и се усмихна. — Почти стигнахме.
До края на пътуването двамата продължиха да се държат за ръце без да продумат и дума.
Старецът от последната седалка изглеждаше съвсем на място сред опърпано облечените младежи. Камуфлажните му дрехи и дрипавите маратонки бяха много подобни на техните, въпреки че облеклото му бе в толкова плачевно състояние, към каквото бохемите само можеха да се стремят. Спарената му миризма се сливаше с миризмата на немита плът, бира и сладникавата воня на хашиш.
Амвросий беше наблюдавал събирането на Демонския род в Астрала. Съществата бяха привлечен от сключващите се спирали на силата, излъчвана от двете пътуващи светини.
Той видя и ярката точка от синьо-черна светлина да се приближава, да пада от разредените височини на горния Астрал и да се сгъстява в призрачния образ на чернокоса жена. Той жадуваше да използва поне частица от огромната си сила, за да срази създанието, но знаеше, че трябва да остане зад щита. Все пак, той ще я намери — трябва само да следва смрадта на злото, за да я открие и унищожи.
А сега се връщаше в Мадок.