Всичко щеше да завърши там, където бе започнало, не преди седемдесет години, нито преди седемстотин години, а преди почти две хиляди години, в мъничкото селце на границата с планините. Най-после Амвросий си отиваше у дома.
86.
Мадок бе доста заспало място с население две хиляди и петстотин души, сгушено на границата между Англия и Уелс.
Това древно село бе включено в „Книгата на Страшния съд“21 и се появяваше в някои от легендите за крал Артур. Местният музей пазеше предмети от далечната неолитна епоха, а в тънките въглищни пластове в близките планини бяха открити вкаменелости от юрския и от триаския период. Когато през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век започнаха да затварят мините, много млади мъже напуснаха Мадок и потърсиха работа в Кардиф, Ливърпул, Манчестър и Лондон. Веднъж вкусили живота на големите градове, малцина се връщаха в тихото малко градче.
В началото на осемдесетте години Мадок последва примера на някои френски села в северна Британия и на някои от по-малките градчета в западна Ирландия, които положиха съзнателни усилия да възродят своето келтско наследство.
Скромният изложбен център, който пресъздаваше ежедневния живот от бронзовата епоха, се оказа учудващо успешен. С копирането на предмети на келтските занаяти — кожени изделия, дърворезби, бижутерия — бяха поставени основите на цяла серия занаятчийски производства, чийто успех растеше с времето и днес мадокските келтски златарски и кожени изделия се изнасяха по цял свят.
Ето защо предложението на учителя от местното училище и един много известен учен да се организира фестивал, който да представи всички теми от живота на келтите, бе ентусиазирано прието от кмета. Сякаш от само себе си се получи фестивалът да се състои в Деня на Вси светии, един от свещените дни в древния келтски календар: Сауин, по-известен като Хелоуин.
Учителят беше много полезен в „келтското възраждане“ на селото, което спаси Мадок от незавидната съдба на много други села в провинциален Уелс, и кметът се вслушваше в неговите съвети. Учителят искаше не само да постави началото на музикален фестивал, който да съперничи на гластънбърийския фестивал22, той искаше да създаде събитие. Искаше да направи нещо повече от обикновен музикален фестивал — щеше да има музикални изпълнения, художествени представления, професионални театрални постановки, концерти, състезания за разказване на истории, кулинарни състезания и сценични спектакли. Той заплати от собствения си джоб за създаването на скъп интерактивен уебсайт за събитието, от който целият свят да научи за случващото се. Селските организатори бяха изненадани от реакцията на света. В рамките на няколко седмици след първоначалната поява на информацията за фестивала местата бяха разпродадени и според някои оценки се очакваше да дойдат да го посетят около сто и петдесет хиляди души.
Ръка за ръка, Сара и Оуен бродеха из миниатюрното село Мадок. Въпреки че още нямаше осем часа сутринта, селцето бе претъпкано с хора, повечето магазини вече бяха отворени, а главната улица, която бе правена за конски каруци и никога не бе разширявана, бе претъпкана с коли, минибусове и автобуси.
— Струва ми се, че не сме избрали най-подходящия уикенд да дойдем тук — викна Оуен в ухото на Сара, опитвайки се да надмогне шума наоколо.
Сара се ухили.
— Местните изглеждат леко шокирани — каза тя.
Двамата вървяха бавно по претъпканите улици и се радваха, че не познават никой, а ранното утринно слънце галеше лицата им. Но влажният провинциален въздух вече бе отровен от миризмите на горящо дърво и на безчет различни парфюми.
— Какво ще правим сега? — попита Сара. Тя едвам бе успяла да поспи в автобуса два часа и се чувстваше изтощена, а под клепачите й сякаш бе пълно с песъчинки. Имаше горчив вкус в устата и ушите й бръмчаха непрестанно.
— Ще похапнем — заяви Оуен, защото усещаше къркоренето на стомаха си. — И една проста закуска ще свърши работа. — Той спря пред една хлебарница и се загледа в закуските и сладкарските изделия. На вратата стоеше ниска, пълна, червендалеста стара жена със скръстени пред масивния си бюст ръце. Тя се усмихна на младата двойка и Оуен й кимна в отговор.
— Извинете?
— Кажи, момчето ми? — от тялото на старата жена се разнесе глас на малко момиченце с леко лирично звучене.
— Дошли сме тук за фестивала — каза Оуен, като понижи глас и накара жената да се приближи до него. Това бе един от номерата, които той често използваше, когато флиртуваше с по-възрастни жени. — Търсим място, където да отседнем. Можете ли да ни препоръчате нещо?
21
Първият пълен опис на земите и населението в Англия, създаден по заповед на Вилхелм I Завоевателя през 1086 г. — Б.пр.
22
Фестивал на съвременното изпълнителско изкуство, който се провежда от 1970 г. недалеч от град Гластънбъри във Великобритания. Още през първите години на провеждането му придобил репутацията на „британския Уудсток“ и се смята за едно от главните събития на музикалната година в Британия. Фестивалът в Гластънбъри се слави преди всичко със своите рокконцерти, но в рамките на фестивала се провеждат и многобройни танцови, фолклорни, театрални и циркови представления и се организират художествени изложби. — Б.пр.