Сара и Оуен погледнаха към скитника и незададеният им въпрос увисна тежко във въздуха.
Той им се усмихна тъжно, преди да продължи.
— Отначало, разбира се, Йосия бе скептично настроен, но по-късно, много по-късно, когато Йешуа беше убит от римляните, търговецът се върна в земите на древните британци и пое ролята на Пазител. Той записа първите знания за светините. Разбира се, никой не знае колко от написаното е вярно. Но голяма част от него има смисъл. В течение на вековете светините бяха сърцето на британския фолклор. Мечът…
— Екскалибур — каза бързо Сара, като повдигна Счупения меч.
— Това не е Екскалибур — поклати глава Амвросий. — Екскалибур дойде по-късно, много по-късно… Артур може би беше необикновен, но когато той загуби своята невинност и вяра, мечът в Камъка се разтроши. Той го замени с подаръка на Дамата от езерото, а тя и нейният род не хранеха любов към краля. Тя му даде острието на Калибърн, което бе прокълнато от Уейланд25 Ковача от първия миг, в който бе изковано. То е било окъпано в кръвта на бебета и носеше само гибел и разрушение на онези, които го владееха.
— Помислих си, че Екскалибур е бил мечът в Камъка — каза Оуен.
Амвросий поклати глава.
— Това са две съвсем различни оръжия: едното е създадено от светлина, а другото — от мрак. — Той протегна ръка и посочи към Счупения меч в ръцете на Сара. — Въпреки че този е носил много имена, именно той бе в древни времена мечът в Камъка. — Мечът проблесна за кратко сякаш струйка масло се стече по острието му.
Амвросий се облегна на каменния стол и когато стана ясно, че няма да каже нищо повече, Сара се престраши да се обади.
— Този разказ… не е за вярване.
— А не ти ли се струва, че по-скоро е доста пестелив за някои неща? — Старецът се усмихна. — Но даже и да е така, колко доказателства ви трябват? Та вие държите в ръцете си доказателствата! Убивали сте онези, които са докоснати от демони, видели сте истинската им същност.
— А сега… какво точно става сега?
— Тук в това село са събрани единадесет светини. Били са окъпани в плътта и кръвта на Пазителите и древната им сила се е усилила. — Амвросий затвори единственото си око, отметна глава назад като дишаше дълбоко. — Дори в този момент усещам миризмата на силата.
— Но защо са ги донесли тук? — попита Оуен.
— Мъжът, който ги издири, иска да ги използва, за да отвори отново портала между световете и да открие пътя за Рода на демоните. Той ще действа тази нощ, в деня на Вси светии — това е един от четирите пъти в годината, когато тъканта между световете изтънява. Според мене, Мъжът от Мрака, за да постигне своите цели, възнамерява да принесе в жертва хората, които са се събрали за фестивала. А след това, когато Родът на демоните влезе в този свят, за храна ще им служи целият човешки род. Този свят — такъв, какъвто го познаваме ние — ще бъде унищожен.
Оуен, който държеше в скута си Рога на Бран, докато Амвросий говореше, рязко вдигна глава.
— Вие сте той, не е ли така?
— Кой?
— Йешуа. Вие сте Йешуа!
Амвросий тихо се засмя.
— Не, скъпо мое момче, не съм Йешуа.
— Никога не съм чувала за Йешуа — каза тихо Сара.
— О, чувала си — засмя се Амвросий, — макар че по-скоро знаеш гръцката форма на неговото еврейско име: Исус.
— Исус! Казвате, че Исус е идвал в Британия… — прошепна Оуен.
— В една легенда се говори, че Исус е посетил страната, докато все още бил дете, и че вуйчо му го довел… — Сара спря изведнъж и устните й се раздвижиха под думите на един стар химн, учен в неделното училище:
Старецът кимна.
— Стихотворението на Уилям Блейк27.
— Но ако ти не си Йешуа, това означава, че ти си… — прошепна Сара.
— Ти си неговият вуйчо — каза Оуен, — Йосия.
— Да. Аз съм носил много имена през годините. Аз съм Йосиф от Ариматея.
27
Уилям Блейк (1757–1827) е английски поет и художник, автор на оригинални поредици от лирични и епични стихове, илюстрирани от самия него. Макар че не получава признание, докато е жив, днес той е смятан за един от първите и най-значителни представители на зараждащия се романтизъм. — Б.пр.