Сара затвори очи…
63.
… И започна да вижда.
Мъглата се виеше, влагата образуваше мехурчета по метала и тогава се появиха тварите — с разтворени челюсти, с проблясващи хищни нокти, с жълти очи, пламтящи в бозавосивата светлина. Момчето Йешуа вдигна меча и го насочи към тварите.
— Какви са те? — гласът на момчето беше спокоен.
Йосия сложи ръка на рамото на племенника си — любопитството, примесено със спокойствието на младежа му действаха успокояващо.
— Демони — отвърна той просто. — Местните хора ги наричат фомори9.
Йешуа гледаше как тварите се тълпят на брега — ъгловати, уродливи фигури, движещи се през ранната утринна мъгла. Бяха по-високи от хората, а на цвят бяха сиво-зелени и люспести като крокодила от Мрачните южни земи, със същите дълги челюсти, пълни със зъби. За разлика от безизразните застинали очи на крокодила, тези твари имаха очи, които горяха с хладен интелект. Те нападаха търговците и моряците, като ги изчакваха в засада на брега, а след това ги заколваха пред очите на моряците от приближаващите се кораби, като някои хора убиваха, без да се бавят, а с други си играеха, докато писъците станеха твърде ужасни — дотам, че моряците си запушваха ушите с восък. След това демоните празнуваха и смрадта на разрязаното месо заразяваше соления свеж въздух.
Сега те се събираха на брега, движеха се непрестанно насам-натам и чакаха корабите да акостират.
Йешуа пусна съзнанието си да лети из пространството, да пътешества през вълните и да се рее над брега, преди бавно и колебливо да се настани в съзнанието на една от тварите… само за да се завърти и да отлети отвратено от видяното.
— Демони… — Момчето потръпна, след като съзнанието му се върна в тялото му на лодката. — Изчадия на Нощната вещица и Блестящите, Падналите духове.
— Те държат тази земя в робство — каза тихо Йосия, като се насилваше да държи ръката си на рамото на племенника си и си налагаше да изрича думите спокойно, тихо, въпреки че той знаеше, че никое момче — никое обикновено момче — не бива да знае за произхода на семето демонско.
Но Йешуа не беше обикновено момче.
— Когато Първият от мъжете отблъснал Нощната вещица — заразказва Йосия, — и я хвърлил в Пустошта, тя се чифтосала с Падналия, който също бил прокуден от Градината. С времето тя родила потомство — така се сложило началото на расата, известна като демоните.
Йосия погледна към момчето и съзря суровото лице на мъжа, в какъвто щеше да се превърне момчето… Това го изплаши.
— Те владеели света до идването на човека — продължи Йосия, — но след това били пропъдени в планините, блатата и пущинаците.
— Но не през цялото време стояли там — каза Йешуа.
— Така е — съгласи се Йосия. — Не през цялото време. Понякога оставали или се чифтосвали с човеците и създавали други изчадия, които се хранели с месо и пиели кръв — върколаци, вампири… С течение на векове те били изтласкани от всички цивилизовани земи и затова свършили тук, на края на света. Това е тяхното владение, това е царството на Демонския род.
Момчето кимна.
— Но това е остров, с времето те ще изтласкат всичко живо оттам и ще загинат.
Йосия стисна ръката на племенника си.
— Има хора тук, добри хора. Можем ли просто да ги оставим на Демонския род? И какво ще стане, когато Демонският род намери начин да напусне този остров и да поеме по сушата в земите, обграждащи Средното море. Те имат достатъчно мощ, за да го направят.
Йешуа кимна.
— Разбирам, вуйчо. Какво искаш да направя аз? — попита той простичко.
— Можем ли да унищожим тези изчадия?
— Можем да избием тези, които живеят в нашия свят — каза просто Йешуа. — Но те ще се връщат отново и отново, ако не запечатаме вратата към тяхното царство.
— Как? — попита Йосия.
Момчето се обърна и го погледна.
— Защо те е грижа, вуйчо? — попита то. — Тези островитяни не са ни никакви, нямаме нито кръвна, нито друга връзка с тях.
9
Фоморите са митични същества от ирландската митология, тъмни демонични сили на хаоса. Смята се, че думата „фомори“ означава „подводни“ и фоморите винаги са тясно свързвани с морето. — Б.пр.