135. Лесбийската връзка по-голямо разбиране ли предлага по отношение на хормоналните и телесни промени в партньорките? Ако е така, това сигурно намалява притесненията и старанието да изглеждаме по-млади и ни дава възможност да отделяме повече внимание за доставянето на сексуално удоволствие?
Всички специалисти, които съм интервюирала, са единодушни, че в лесбийската връзка може да съществува много по-голямо разбиране във връзка с причиняваните от възрастта промени. Тъй като проблемите са в голяма степен еднакви за различните жени, те могат много по-добре да се разбират една друга. В крайна сметка всички нас от пубертета ни управляват хормоните и онези, които не страдат от тежък предменструален синдром, най-малкото са чували за него от някоя от своите близки. Подобно разбиране е крайъгълният камък на добро, дълготрайно приятелство в зрялата възраст, а идеята да остареят заедно и то колкото се може по-добре, пренася ударението от усилията да изглеждаме млади към очакването на новопридобитата свобода и предизвикателства, които идват заедно с възрастта и дават възможност за ново сближаване и интимност между партньорите.
„Всички сексуални роли се нуждаят от нови дефиниции и това не е чак толкова лоша идея; отпускането на стереотипните корсети на жените може да освободи и мъжете.“
Въпроси към вас:
1. Обсъждали ли сте сексуалността си и промените, които сте претърпели, с вашия лекар?
2. Ставало ли е дума с вашия партньор да включите презерватива в сексуалната игра?
3. Ставали ли сте някога жертва на сексуално изнудване?
4. Влизали ли сте някога в ролята на сексуален изнудвач на работното си място?
5. Лъжете ли, когато стане дума за възрастта ви?
ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
ЗАЩО НАШИТЕ ЛЕКАРИ НЕ РАЗГОВАРЯТ С НАС ЗА СЕКСУАЛНИЯ НИ ЖИВОТ И КЪДЕ МОГА ДА ПОТЪРСЯ ПОМОЩ
Веднъж попитах моя лекар: „Защо не ме предупредихте за страничните ефекти на това лекарство?“ „Защото тогава можехте да ги получите в резултат на внушение“ — отвърна любезно той. „Това обратният на плацебо ефекта ли е?“ — заинтересувах се аз. „Не точно. Но ако започнех да изброявам на пациентите си всички странични ефекти, по цял ден само това и щях да правя. А после всеки появил се симптом щеше да се приписва на лекарството и пациентът щеше да прекъсне употребата му. Мисля, че е по-добре да се занимаваме със страничните ефекти, след като се появят.“ Същевременно един лекар може да предпише лекарство с по-малко странични сексуални ефекти, ако знае, че това е важно за пациента. Колко много сред нас се заемат с грижите за своето здраве информационно по-слабо подготвени отколкото за грижите за своите домашни любимци и растения! На отношенията като между деца и родители, които съществуват между пациентите и техните лекари, трябва да се сложи край. За самите нас не е здравословно.
В предишната си книга „150 най-често задавани въпроса за менопаузата“ споделям, че за първи път бях запитана за сексуалния си живот от лекар, едва когато бях минала петдесетте. И това бе новият ми интернист, а не гинекологът. Той никога не ме беше питал подобно нещо. Нито пък предишният интернист. Докато пътувах из Швеция, запитах един приятел, гинеколог от Хамбург, Германия, за мнението му във връзка с тази липса на общуване по въпросите на секса между медици и пациенти. Задавала съм често този въпрос, но неговият отговор беше може би най-показателен. Той отвърна без стеснение, че когато бил млад лекар, самият той знаел малко по тази тема и се чувствал неудобно да я обсъжда със своите пациенти, повечето от които били по-възрастни. Сега, когато наближаваше средата на шейсетте и повечето от пациентите му бяха по-млади от него, тази тема вече не го смущаваше толкова. Въпреки това той предпочиташе да остави те да я подхванат, за да не излезе, че се натрапва.