144. Има ли надежда в бъдеще нашите лекари да започнат да участват по-активно в избавянето ни от сексуалните проблеми?
При интервюто ми с доктор Робърт Бътлър, декан на факултета по гериатрична медицина в медицинското училище „Маунт Синай“, Ню Йорк, той обясни, че лекарите не ни разпитват за сексуалния ни живот, защото: „На първо място, те самите често се смущават — странно. Второ, ако са завършили медицинското си образование преди 1961 г., те почти със сигурност изобщо не са били обучавани по въпросите на човешката сексуалност. За първи път медицинско образователно заведение, по-точно университетът в Минесота, направи достъпен курс по този въпрос; но дори днес не е напълно ясно дали всички наши 126 на брой медицински училища предлагат някакви разбираеми курсове за човешката сексуалност в зрялата възраст и старостта. Така че много от лекарите просто не са достатъчно добре информирани и не се чувстват особено удобно. Мисля, че е неприемливо да не се интересуваме задълбочено от историята на сексуалността на нашите пациенти и да не правим необходимите тестове в тази насока. Мисля, че това е задължение на медицината, и се надявам съществуващото положение да се промени.“
И така, какво да правим междувременно? Трябва да вземем контрола в свои ръце. Сами трябва да повдигнем тази тема пред нашите лекари. Как да го сторим ли? Ето какво съветва доктор Бътлър: „Бъдете откровени и преми и кажете: Сред нещата, които имат значение за мен, е и желанието ми да запазя сексуалната си активност… Ако вие, господин докторе, чувствате, че това не е във вашите възможности, с благодарност ще приема адреса на препоръчания от вас специалист.“ Ако вашият лекар не може да ви предложи някого… тогава моят съвет е следният: най-очевидният избор за мъжете е урулогът, стига мисълта му да не е затворена само в хирургически граници… а за жените, разбира се, най-подходящият специалист, към който да се обърнат, е гинекологът.
„Колкото повече се приближаваме до зрелостта и колкото по-добре сме съумели да утвърдим собствените си гледища и обществено положение, толкова по-голяма вероятност има да сме открили верния път и правилните идеали и принципи на поведение. Поради тази причина ни се струва, че те ще бъдат вечно валидни и си поставяме за цел да се вкопчим в тях.“
Въпроси към вас:
1. Вашият лекар питал ли ви е някога дали сте доволен от половия си живот?
2. Смущавате ли се да помолите своя лекар за помощ, за да получите по-голямо сексуално удовлетворение?
3. Ако имате сексуални проблеми, с какъв тип лекар бихте се чувствали най-удобно да ги обсъждате?
4. Имате ли предпочитания към пола на лекуващия ви лекар?
5. Опитвали ли сте някога да обсъдите с вашия лекар промените в сексуалния ви живот?
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
КАКВО Е ИСТИНСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ИНТИМНОСТТА?
Повечето от нас са жадни за истинска интимност. Ние се стремим към другия в опита си да стигнем до най-съкровената му същност. Връзката ни трябва да бъде дълбока. Основата на интимността е доверието, а с него идва и отговорността за уязвимото „аз“ на другия. Интимната връзка ни позволява да бъдем искрени, отворени и откровени. Тя трябва да ни даде възможност да свалим предпазната си ризница и да се отпуснем, чувствайки се удобно и спокойно като стъпили на солидна почва, както и да предложим същата сигурност и на нашия партньор. Тогава можем да свалим всички воали, преструвки, високомерие и да бъдем такива, каквито сме, със съзнанието, че нашата половинка също е наясно по този въпрос. Това е върховната истина, дълбокото доверие, истинската интимност.
В „Сексът не е проста работа“ психиатърът Стивън Ливайн твърди: „Интимността започва от нас самите. Истинско освобождение е да приемем цялото разнообразие от нашите чувства и да експериментираме до крайност с нашите конфликти, парадокси и дилеми. В основата си интимността представлява способността да узнаем какво съществува в уединението на собственото ни съзнание.“