— Не ходя на училище.
— Защо?
Отново никакъв отговор.
— Възнамерявате ли да пишете и за в бъдеще?
Пак мълчание.
Тенго допи кафето си и върна чашката върху чинийката. От вградените в тавана на кафенето високоговорители се носеше тихичко цигулково изпълнение на тема из филма „Звукът на музиката“.
„Росата по розите и котешките мустачки…“
— Не отговарям ли хубаво?
— Напротив. Много добре се справяш.
— Добре — каза Фука-Ери.
Тенго беше съвсем искрен. Макар да не успяваше да изговори повече от едно изречение наведнъж и да й липсваха някои препинателни знаци, отговорите й бяха в известен смисъл идеални. Най-хубавото бе, че реагираше мигновено на всеки въпрос. И че гледаше право в очите на питащия, без да мига. А това доказваше, че отговаря честно и че краткостта не е израз на нелюбезност. Да не говорим, че никой нямаше да схване какво точно иска да каже. Тъкмо на това се надяваше Тенго — хем да създаде впечатление за искреност, хем да озадачи слушателите.
— Любимият ви роман е…?
— „Сказание за Хейке“.
Тенго се слиса. Представяш ли си? Любимият й роман е самурайска военна хроника от тринадесети век! Ама че великолепен отговор!
— И какво по-точно ви харесва в „Сказание за Хейке“?
— Всичко.
— Друго любимо произведение?
— „Приказки от едно време“.
— Но то е още по-старо! Не четете ли съвременна литература?
Фука-Ери се позамисли, преди да отговори:
— „Околийският управител Саншо“.
Върховно! Огай Мори34 е писал романа си някъде около 1915 година. И тя на това му вика съвременна литература.
— Имате ли си хобита?
— Слушам музика.
— Какъв вид музика?
— Харесвам Бах.
— Нещо по-конкретно?
— BWV 846 до 893.
Тенго се поозори да се сети за какво става дума.
— „Добре темперирано пиано“, първи и втори том.
— Да.
— А защо ги цитирате по BWV номерацията35?
— Така по-лесно ги помня.
„Добре темперирано пиано“ е райска музика за ушите на един математик. Състои се от прелюдия и двойки фуги в мажорни и минорни гами от всички дванадесет тона на гамата, по двадесет и четири пиеси във всеки том, общо четиридесет и осем, съставляващи идеално завършен цикъл.
— Някоя друга творба? — попита Тенго.
— BWV 244.
Тенго не успя веднага да включи коя от творбите на Бах носи BWV номер 244. При което Фука-Ери запя:
Тенго за миг онемя. Пеенето й не беше съвсем вярно, но немското й произношение бе невероятно точно и ясно.
— „Матеус пасион“. Знаеш текста наизуст?
— Не го знам — каза момичето.
На Тенго му се прищя да каже нещо, но не му идваха думи. Успя само да погледне пак записките си и да премине към следващия въпрос.
— Имате ли си приятел?
Фука-Ери завъртя глава.
— Защо си нямате?
— Не искам да забременея.
— Напълно възможно е да си имате приятел, без да забременявате.
Фука-Ери нищо не каза, а само примига няколко пъти.
— Защо не искате да забременеете?
Фука-Ери стисна уста. Тенго се ядоса на себе си заради глупавия си въпрос.
— Окей. Да спрем дотук — каза и върна списъка в куфарчето си. — Всъщност никой не може да каже какво точно ще те питат, а ти им отговаряй така, както ти идва отвътре. Ще се справиш.
— Добре — каза Фука-Ери с очевидно облекчение.
— Сигурно смяташ тази предварителна подготовка за губене на време.
Фука-Ери сви рамене.
— И аз съм на това мнение. И не го правя по свое желание. Господин Комацу ме накара.
Фука-Ери кимна.
— Обаче много те моля никому да не споменаваш, че съм пренаписал „Въздушната какавида“. Ясно ти е, нали!
Фука-Ери кимна два пъти.
35
BWV (от нем. Bach-Werke-Verzeichnis — Каталог на произведенията на Бах) — система за номериране на всички известни произведения на Йохан Себастиан Бах. — Б.пр.
36
Вина и болка/ разкъсват на две грешното сърце./ И сълзите на плача ми,/ този най-утешителен скъпоценен балсам,/ на Теб, Исусе, посвещавам. (Нем.) — Б.пр.