Мъж, намиращ удоволствие в изнасилването на момиченца, които още са без менструация; мощен мускулест гей бодигард; хора, които избират смъртта пред кръвопреливането; бременна в шестия месец жена, самоубила се с хапчета приспивателно; жена, която убива проблематични мъже с остра игла в тила; мъже, които мразят жените; жени, които мразят мъжете — каква полза могат да имат гените от всички тях? Нима гените възприемат подобни деформирани епизоди като колоритно забавление, или използват тези епизоди в името на някаква по-висша цел?
Нямаше отговор на всички тези въпроси. Знаеше единствено, че вече е прекалено късно да си избира друг живот. Не ми остава нищо друго, освен да живея този, който имам. Колкото и странен и изкривен да е, за мен, носителката на гени, друг няма.
Желая само щастие на вдовицата и на Цубаса, мислеше си, докато вървеше. Ако трябва, ще пожертвам собствения си живот в името на това тяхно истинско щастие. Пред мен надали има някакво бъдеще. Но не мога искрено да повярвам, че на тях двете им предстои да водят някакъв спокоен, благополучен живот — та дори и най-обикновен да е. И трите сме горе-долу в едно и също положение. Всяка от нас е понесла тежкото си бреме. И както каза вдовицата, сега сме едно семейство — но разширено семейство, участващо в една безкрайна битка, обединено от дълбоки душевни рани, всяка една от трите ни таяща своя неопределена загуба.
Докато тези мисли я занимаваха, Аомаме усети в себе си мощно желание за мъжка плът. Защо пък точно в този момент ми се прищя мъж? Въпросът не я оставяше на мира, а не успяваше да прецени дали внезапно избуялото сексуално желание е причинено от психическото напрежение, дали е естествен повик на складираните у нея яйцеклетки, или е просто плод на изкривените машинации на собствените й гени. Явно желанието й бе дълбоко вкоренено — или, както обичаше да се изразява Аюми, „Ебе ми се, та ми се реве“. И какво ще правя сега, запита се Аомаме. Дали да не отида в някой от обичайните барове и да си намеря подходящ мъж? Ропонги е само на една спирка с метрото. Но реши, че е прекалено уморена. Пък и не беше облечена като за свалка: никакъв грим, само маратонки и найлонов сак. Или да взема да се прибера, да си отворя едно червено вино, да мастурбирам и да заспя? Точно това и ще направя. И стига съм мислила за тая луна.
Един-единствен поглед обаче й бе достатъчен, за да констатира, че седналият насреща й в метрото от Хироо за Джиюгаока мъж е тъкмо нейният тип — около четиридесет и пет годишен, с овално лице и оредяваща отпред коса. Нелоша форма на главата. Здравословен вид. Слаб, със стилни черни рамки на очилата. Облечен с вкус: леко памучно спортно сако, бяло поло, кожено дипломатическо куфарче в скута. Кафяви обувки. Явно сарариман40, но не в някоя закостеняла корпорация. По-скоро редактор в издателство, архитект в малка фирма или работещ в компания за конфекция. Зачел се бе дълбоко в някакво джобно издание, чието заглавие не се виждаше от хартиената обложка на книжарницата.
Прищя й се да отиде някъде с него и да се отдаде на буен секс. Представи си как гали щръкналия му пенис. Идеше й да го стисне толкова силно, че почти да спре притока му на кръв. А с другата ръка ще го гали нежно по тестисите. Събраните в скута й ръце взеха да потреперват. Взе да отваря и стиска несъзнателно пръстите си. Раменете й се вдигаха и спадаха с всяко вдишване и издишване. Бавно прокара върха на езика по устните си.
Спирката й обаче наближаваше. Нямаше как да не слезе на Джиюгаока. Нямаше и представа докъде ще пътува онзи, без да съзнава, че е обект на сексуалните й фантазии. Човекът просто си седеше, четеше си книжката и пет пари не даваше за това що за жена имаше насреща си. На излизане от вагона й идеше да разкъса на парченца четивото му, но, естествено, успя да се удържи.
В един след полунощ Аомаме вече спеше, навестена от силно сексуален сън. Гърдите й в съня бяха едри и красиви, като два грейпфрута. Зърната им бяха твърди и набъбнали. Притискаше ги о долната половина на мъж. Дрехите й лежаха захвърлени в нозете й. Аомаме спеше с широко разтворени крака. И тъй като спеше, нямаше начин да види, че в небето висяха редом две луни. Голямата луна, която си беше там открай време, и една нова, по-малка луна.
40
От англ. salaryman (букв. „човек на заплата“) — японски термин, обозначаващ нисш служител в голяма корпорация. — Б.пр.