Така че, щом срещнеха подходящи мъже, първо към тях се прилепваше веселата Аюми. А в подходящ момент се присъединяваше и Аомаме и създаваше уникална атмосфера — отчасти оперетна, отчасти филм ноар41. Въпросът бе да стигнат до този момент; оттам нататък всичко ставаше лесно. Отиваха на някое подходящо място и (по прямите думи на Аюми) се „чукаха като щури“. Най-трудното бе да открият подходящи партньори. Предпочитаха да са двойка мъже — чисти, с приличен, леко интелектуален вид (прекалената интелектуалщина можеше да се окаже проблем, досадните разговори понякога обричаха нощта на стерилност). Освен всичко друго трябваше да имат вид на мъже, разполагащи с излишни пари. Очевидно от тях се очакваше да платят напитките и хотелските стаи.
Когато в края на юни обаче направиха опит да си уредят поредната сексфиестичка (която щеше да се окаже последната за екипа им), просто не успяха да попаднат на подходящи мъже. Сума ти време търсиха, смениха няколко бара, но резултатът си остана непроменен. Макар да бе последният петък от месеца, заведенията, които пребродиха, от Ропонги до Акасака, бяха до едно безобразно тихи, почти безлюдни. Може би се дължеше донякъде и на надвисналите черни облаци, сякаш Токио бе в траур по някого.
— Днес май няма да стане — каза Аомаме. — Викам да се откажем.
Бе вече 10:30.
— По-умряла петъчна вечер не съм виждала — съгласи се Аюми. — Язък за лилавото ми секси бельо!
— Бягай у дома и се задоволи пред огледалото.
— А, дори и на мен не ми стиска да го направя в тоалетната на полицейското общежитие!
— Както и да е, предлагам да се откажем. Ще пием по едно някъде на спокойствие, а оттам — право у дома в леглото.
— Май си права — рече Аюми. Но като че се присети за нещо, та добави: — Няма ли да е по-добре и да похапнем, преди да се приберем? Имам едни излишни трийсет хиляди йени в чантичката си.
— Излишни ли? — смръщи се Аомаме — Откъде. Нали все се оплакваш колко малко ви плащат?
Аюми се почеса по носа:
— Последния път, нали разбираш, оня ми даде трийсет хиляди на сбогуване. Уж за таксито. Нали се сещаш за ония двамата с недвижимите имоти?
— И ти ги прие? — възмути се Аомаме.
— Сигурно ни е взел за полупрофесионалистки — изкикоти се Аюми. — Бас държа, че и през ум не му е минало, че си има работа с полицайка и с инструкторка по бойни изкуства. Пък и какво толкова? Те, тия с недвижимите имоти, са червиви с пари. Заделих ги с мисълта да се почерпим някой път или нещо такова. Щото такива пари не са за редовни харчлъци.
Аомаме не си направи труда да изкаже пред Аюми мнението си по въпроса. Да вземеш пари за случаен секс с непознат мъж! За нея това бе направо немислимо. Имаше чувството, че гледа разкривен свой образ в дефектно огледало. Но пък от етична гледна точка кое е по-правилно: да вземеш пари за това, че си убила някого, или да вземеш пари за това, че си правила секс с някой мъж?
— Теб наистина ли те смущава мисълта да вземеш пари за секс от мъж? — попита я притеснено Аюми.
Аомаме завъртя глава.
— Не толкова ме притеснява, колкото ме озадачава. А ти как го виждаш? Не очаквах една полицайка да се отнася с такава небрежност към проституирането.
— Защо пък? — настоя весело Аюми. — За мен не е никакъв проблем. Че какво прави проститутката: договаря цената и получава парите си преди секса. Първото правило гласи: „Първо плащаш, после сваляш гащи“. Как иначе ще си изкара хляба, ако някой, след като е свършил, й заяви „Ама виж сега, аз май нямам пари“? Но щом нямаш предварително уговорена цена, а след това онзи ти даде някоя дребна сума „за такси“, с това той просто изразява благодарността си. И тъкмо тук е разликата с професионалната проституция. Разграничението е съвсем ясно.
Думите на Аюми съдържаха доста голяма доза логика.
Мъжете, които Аомаме и Аюми си бяха избрали миналия път, бяха на около четиридесет. И двамата имаха буйни коси, но Аомаме бе готова на компромис в това отношение. Разправяха, че работели във фирма за недвижими имоти, но ако се съдеше по костюмите „Хуго Бос“ и вратовръзките им „Мисони Уомо“, явно не бяха редови служещи в някой гигантски конгломерат от рода на „Мицубиши“ или „Мицуи“, чиито кадри са длъжни да се подчиняват на дребнави правилници, традиции и безконечни съвещания, а по-скоро се трудеха в някоя по-агресивна, по-гъвкава компания, с готино, звучащо по чуждоземски име — място, където държат на индивидуалния талант и богато възнаграждават успеха. Единият от мъжете държеше ключовете на нова „Алфа Ромео“. В Токио имало криза за офис помещения, разправяха. Икономиката вече се съвзела от нефтените шокове и давала признаци, че пак се нагрява. Капиталовият поток бил по-раздвижен от всякога и скоро нямало да има свободни офисни сгради, независимо колко небостъргачи щели да построят.
41
Film noir (фр. — „черен филм“) — холивудска криминална драма от 40-те и 50-те години на XX век, заснета на черно-бял филм и изпълнена с песимизъм, задължително включваща образ на femme fatale (фр. — „фатална жена“). — Б.пр.