— Плюс това — продължи Аюми — техният така наречен Вожд, изглежда, е крайно харизматичен. И хората му го издигат в култ. Може да се каже, че самото му присъствие се явява сърцевината на доктрината. По произход сектата не се различава особено от примитивните религии. Каквото в самото си зараждане донякъде е било и християнството. Но този човек никога не се появява публично. Никой не знае как изглежда той, как се казва или на колко е години. Общността си има свой управителен съвет, който номинално я ръководи, и има един човек, който оглавява съвета и се явява като публична фигура на официалните мероприятия, но според мен той е само фигурант. В центъра на системата няма друг освен въпросния мистериозен Вожд.
— Но той явно не желае да разкрие самоличността си.
— Значи, той или има нещо да крие, или умишлено прикрива съществуването си с цел да подсили загадъчността около себе си.
— Или е отвратително грозен — рече Аомаме.
— И това е възможно. Да е някой урод от друг свят — каза Аюми и изръмжа като звяр. — Но дори да оставим настрана този Вожд, около тая религия има още куп други скрити неща. Като например агресивното изкупуване на имоти, за което ти споменах оня ден по телефона. Всичко, което се вижда на повърхността, е само за фасон: красивите сгради, убедителната разгласа, интелигентно звучащите теории, покръстилите се бивши социални елити, практикуването на стоицизъм, йога и духовна пречистеност, отхвърлянето на материализма, органичното земеделие, чистият въздух и прекрасната вегетарианска кухня — всичко това е като нагласени снимки, като рекламите за скъпи апартаменти във висококласните курорти, които гледаш в рекламните притурки към неделните вестници. Но колкото и красива да е опаковката, имам чувството, че зад кулисите се кроят някакви подозрителни планове. Някои от които може да са и незаконни. Тъкмо това впечатление ми остана, след като прегледах куп материали.
— Но полицията засега остава безучастна.
— Може и да предприема някакви тайни стъпки, но за тях не бих могла да знам. До известна степен полицията в префектура Яманаши продължава да ги държи под око. Усетих го, докато разговарях с ръководителя на следствието. Все пак да не забравяме, че от Сакигаке се пръква и Акебоно — групата, участвала в престрелката, а оттам не е трудно да се стигне до извода, че китайските калашници на Акебоно да дошли през Северна Корея: никой обаче още не е успял да го докаже. Сакигаке са още под известно подозрение, но понеже имат статута на религиозно-юридическо лице, могат да ги пипат само с кадифени ръкавици. Полицията вече е провела един обиск на селището им, от който е станало повече или по-малко ясно, че между Сакигаке и престрелката не съществува пряка връзка. Нито пък можем да знаем дали Разузнавателното управление за обществена сигурност42 предприема нещо. Там всичко се пази в абсолютна тайна, а и открай време не се разбират с полицията.
— Ами децата, дето са престанали да посещават държавните училища? За тях поне не научи ли нещо?
— Нищичко. Напуснат ли веднъж училището, престават да се появяват повече извън стените на селището. И няма как да разследваме техните случаи. Друго щеше да е, ако имахме конкретни улики за малтретиране на деца, но засега нямаме нищо.
— Не можете ли да потърсите сведения от хората, които са напуснали Сакигаке? Няма начин да няма поне неколцина, които са се разочаровали от религията им или им е писнало от строгата дисциплина и са си вдигнали шапките.
— Разбира се, че има постоянно движение — едни идват, други си отиват. По принцип всеки е свободен да се махне, когато си поиска. Обаче всеки новодошъл внася огромна сума, наречена „такса за ползване на съоръженията“, и подписва договор, че сумата като цяло не подлежи на възстановяване и че, стига да е готов да понесе тази загуба, всеки е свободен да си тръгне само с дрехите, които са на гърба му. Съществува организация на хора, напуснали религията, и те твърдят, че Сакигаке е опасен антиобществен култ, занимаващ се с измамни дейности. Завели са дело и издават някакъв малък бюлетин, но са толкова слаби, че влиянието им върху общественото мнение клони към нулата. Сектата си има цяла фаланга първокласни юристи и защитата им е непробиваема. Едно дело изобщо не може да ги помръдне.
— Тези бивши членове не са ли направили поне някакви изказвания по адрес на Вожда и децата в селището?
— Нямам представа — отвърна Аюми. — Не ми е попадал бюлетинът им. Но доколкото успях да разбера от проверките ми, това са дисиденти от най-нисшите редове на групата, дребни риби. Сакигаке тръбят надлъж и шир как отхвърлят всички мирски ценности, но част от организацията им е абсолютна йерархия, рязко отделяща ръководството от членската маса. За да станеш член на ръководството, ти трябва научна степен или квалификацията на специалист в определена област на професията ти. А и от самото ръководство единствено един елит от вярващи има възможността да види някога или да получи преки нареждания от Вожда, или пък да се свърже с ключовите фигури в организацията. От всички други се очаква единствено да внасят необходимите вноски и да прекарват един стерилен ден подир друг в религиозен аскетизъм на чист въздух, да се трудят на полето и да медитират с часове в определените за целта помещения. Не се различават от стадо овце, изведено на паша под зорките погледи на пастира и кучето му, а вечер се прибира в кошарата — един мирен ден подир друг. Всеки един копнее за деня, в който ще се издигне достатъчно в организацията, че да се докосне до присъствието на Големия брат, но този ден така и не идва. Точно затова обикновените вярващи не знаят почти нищо за вътрешното устройство на сектата. Дори и да се махнат от Сакигаке, не притежават никаква съществена информация, която да съобщят на външния свят. Те дори не са виждали лицето на Вожда.
42
Public Security Intelligence Agency (Koanchosa-cho) — националното разузнавателно управление на Япония, подчинено на Министерството на правосъдието и натоварено със задачи в областта на вътрешната сигурност и контраразузнаването. — Б.пр.