— Учите в трети гимназиален клас, нали? — попита Тенго.
— Горе-долу.
— И се подготвяте за кандидатстудентските изпити?
Тя поклати глава.
Тенго се подвоуми дали това означава „Не ми се говори за кандидатстудентски изпити“, или „Аз и кандидатстудентски изпити? Когато цъфнат налъмите“. Сети се за изказването на Комацу, че Фука-Ери едва приказва.
Сервитьорът се върна да вземе поръчките им. Фука-Ери продължаваше да е с палто. Поръча си салата и хляб.
— Това ще е всичко — каза и върна менюто на сервитьора. После, сякаш изведнъж й хрумна, добави: — И чаша бяло вино.
Младият сервитьор май понечи да я попита на колко години е, но тя така се вторачи в него, че той се изчерви и преглътна думите. Впечатляващо, рече си Тенго за втори път. Поръча за себе си морски дарове с плоски спагети лингуини и реши да прави компания на Фука-Ери с чаша бяло вино.
— Вие сте учител и писател — каза Фука-Ери. Изглежда, задаваше на Тенго въпрос. Явно задаването на въпроси без въпросителна беше друга особеност на речта й.
— Засега — отвърна Тенго.
— Но нямате вид нито на едното, нито на другото.
— Може и да сте права. — Прищя му се да й се усмихне, но не успя да го докара. — Имам диплома за преподавател и наистина водя часове в школа за зубрене, но не съм точно учител. Пиша разкази, но досега нямам нито една публикация, така че не съм и писател.
— Значи нищо не сте.
Тенго кимна.
— Точно така. Засега съм едно нищо.
— Но обичате математиката.
Тенго добави наум въпросителна към забележката й и отговори на поредния въпрос:
— Наистина я обичам. Открай време, та и досега.
— Какво по-точно.
— В математиката ли? Хм. Цифрите ми действат успокояващо. Сякаш всяко нещо си идва на мястото.
— По математически анализ беше много интересно.
— В часовете ми ли имате предвид?
Фука-Ери кимна.
— Обичате ли математиката?
Тя рязко завъртя глава. Не обичала математиката.
Но ви беше интересно по математически анализ? — попита.
Фука-Ери пак сви леко рамене.
— Говорехте с голяма любов.
— Така ли? — Тенго за пръв път чуваше подобно нещо.
— Все едно ставаше дума за някого, който е много важен за вас.
— Вероятно се разпалвам още повече, когато преподавам за числовите редици — отвърна Тенго. — Бяха ми любим раздел от гимназиалния курс по математика.
— Обичате числовите редици — попита Фука-Ери с равна интонация.
— Напомнят ми за Баховото „Добре темперирано пиано“19. Никога не омръзват. Винаги откриваш по нещо ново.
Фука-Ери кимна.
— И Професора вечно го слуша.
— Кой професор? Някой ваш учител ли?
Фука-Ери не отговори. Изгледа Тенго с изражение „За това ще говорим по-късно“.
Съблече си палтото, сякаш чак сега й дойде на ум. Измъкна се от него като излизащо от черупката си насекомо и без да го сгъне, го остави на съседния стол. Отдолу носеше тънък бледозелен пуловер с кръгла яка по врата и бели джинси и въпреки пълната липса на накити и грим, пак правеше впечатление. Имаше грацилна конструкция, спрямо която едрите й гърди направо биеха на очи. Бяха и добре оформени. Тенго си каза наум, че не бива да гледа в тях, но не издържа. Очите му се насочиха към гръдта й, сякаш въвлечени в центъра на огромен водовъртеж.
Донесоха им двете чаши бяло вино. Фука-Ери отпи от своята и, загледана замислено в чашата, я остави на масата. Тенго отпи механично. Време бе да заговорят по същество.
Фука-Ери вдигна ръка към правите си черни коси и прокара няколко пъти пръстите си през тях. Очарователен бе и жестът й, и самите й пръсти, всеки един от които сякаш се движеше като по своя воля и цел, в унисон с нещо окултно.
— Какво обичам в математиката ли? — принуди се пак да повтори въпроса на глас Тенго, за да отклони вниманието си от пръстите и гърдите й. — Математиката е като водата. В нея има куп сложни теории, но основната й логика си остава много проста. Така както водата тече от горе на долу по най-краткия път, така и числата се движат само в една посока. И е достатъчно да не ги изпускате от очи, за да разкриете пътя им. Нищо повече. Стига да сте съсредоточена и да си отваряте очите, от вас не се иска каквото и да било — цифрите правят всичко пределно ясно. А в целия този широк свят единственото нещо, което се отнася толкова добре с мен, е математиката.
19