Все едно си сигнализираме със семафор, мина му през ум.
Доядоха си и се разделиха. На входа на ресторанта Тенго пусна няколко монети по десет йени в телефонния автомат и набра служебния номер на Комацу. Той все още беше на работа, но му трябваше известно време да вдигне телефона. Тенго чакаше с прилепена към ухото слушалка.
Как мина? — попита директно Комацу.
— Струва ми се, че по принцип Фука-Ери не възразява да пренапиша „Въздушната какавида“.
— Чудесно! — възкликна Комацу. — Прекрасно! Честно казано, доста ме беше притеснил. В смисъл, че не те бива особено по преговорите.
— Не ми се наложи да преговарям. Нито да я убеждавам. Просто изброих основните точки и тя, общо взето, сама взе решението.
— Не ме интересува как си го постигнал. За мен е важен резултатът. Значи, можем да приложим плана си в действие.
— Но първо ще трябва да се запозная с един човек.
— С един човек ли? С кого?
— Не знам. Тя настоява да съм се срещнел и разговарял с него.
Комацу помълча няколко секунди.
— И кога трябва да стане това?
— Тази неделя. Тя ще ме заведе.
— Когато става дума за тайна — заяви сериозно Комацу, — съществува едно основно правило: колкото по-малко хора я знаят, толкова по-добре. Дотук за замисъла знаем само ние тримата — ти, аз и Фука-Ери. И бих желал бройката да не нараства, ако е възможно. Нали ме разбираш?
— На теория — каза Тенго.
Комацу смекчи тона:
— Така или иначе, Фука-Ери е готова да преработиш ръкописа й. А това е най-важното. С останалото все някак си ще се оправим.
Тенго прехвърли слушалката в лявата си ръка и бавно притисна слепоочието си с десния показалец.
— Откровено казано — рече на Комацу, — това ме изнервя. Нямам конкретен повод да говоря по този начин, но имам силното усещане, че се въвличам в нещо далеч не обичайно. Не го чувствах, докато бях с Фука-Ери, но взе да се усилва все повече, откакто тя си тръгна. Може да е предчувствие, може да е странно усещане, но тук става нещо странно. Нещо, което не е обичайно. И го долавям не толкова с ума, колкото с цялото си тяло.
— От срещата ти с Фука-Ери ли възникна?
— Може би. Тя вероятно е истинска. Но това си е мое вътрешно чувство, разбира се.
— В смисъл, че талантът й е истински ли?
— За таланта й не мога да кажа. Току-що се запознах с нея все пак. Но нищо чудно тя наистина да е в състояние да вижда неща, които ние с вас не можем да видим. Може да притежава нещо специално. И тъкмо това ме притеснява.
— Искаш да кажеш, че може да има умствени проблеми?
— Че е ексцентрична — ексцентрична е. Но не смятам, че е откачена. Повече или по-малко, в думите й може да се проследи определена логика. Но все пак… не знам… нещо ме мъчи.
— А към теб прояви ли някакъв интерес? — попита Комацу.
Тенго затърси подходящи думи, с които да отговори, но не успя да ги намери.
— Нищо не мога да кажа по въпроса.
— Добре. Срещнахте се и тя явно е решила, че си достатъчно квалифициран да преработиш „Въздушната какавида“. Което ще рече, че те е харесала. Браво, Тенго! И аз не знам оттук нататък какво ще стане. Рискът си остава, разбира се. Но рискът е солта на живота. Започвай веднага работа. Няма време за губене. Трябва да върна преработения ръкопис при останалите кандидатстващи колкото се може по-скоро и да извадя оригинала. Десет дни ще ти стигнат ли?
— Ама че експлоататор сте! — въздъхна Тенго.
— Не се притеснявай, не се иска да го лъснеш докрай. И на следващия етап ще можем да въведем известни поправки. Просто гледай да го докараш до едно сравнително приемливо състояние.
Тенго прецени грубо наум естеството на предстоящата работа.
— В такъв случай може и да успея за десет дни. Но и така ще е яка работа.
— Не жали усилия — насърчаваше го весело Комацу. — Гледай света през нейните очи. Ти ще си нещо като посредник — между света на Фука-Ери и нашия реален свят. Сигурен съм, че ще успееш, Тенго, само…
Изразходвал бе и последната монета от десет пени.
Пета глава
(Аомаме): Професия, изискваща специализирани методи и подготовка
След като си свърши работата и напусна хотела, Аомаме повървя известно време, после хвана такси до друг хотел, в района Акасака20. Имаше нужда да успокои нервите си с алкохол, преди да се прибере и да си легне. Все пак току-що бе пратила човек в отвъдното. Вярно, беше отвратителен гад, комуто не се полагаше да се оплаква, че са го пречукали, но, така или иначе, и той бе човешко същество. Ръцете й още пазеха спомена как животът му се оттичаше. С последното му издихание и духът бе напуснал тялото. Аомаме бе идвала безброй пъти в това заведение в Акасака. Намираше се на последния етаж на многоетажна сграда и предлагаше страхотна гледка и удобен бар.