Влезе в заведението малко след седем. Дуо — пианистка и китарист, свиреха Sweet Lorraine — интерпретация на стар запис на Нат Кинг Коул, но, общо взето, приемлива. Както винаги, седна на бара и си поръча джин с тоник и паничка шамфъстък. Заведението все още бе сравнително празно: двойка влюбени се черпеха с коктейли, наслаждавайки се на гледката, четирима в костюми май обсъждаха някаква сделка, възрастно семейство чужденци държаха чаши с мартини. Бавно изпи джина с тоник. Не искаше алкохолът да й повлияе прекалено бързо. Чакаше я дълга нощ.
Извади от чантата си книга и се зачете. Беше история на южноманджурската железница през 30-те години на XX век. След като губи Руско-японската война от 1904–1905 г., Русия преотстъпва на Япония линията и земята, върху която е построена, дейността на компанията се разраства и тя става основен фактор в японското нашествие в Китай до момента, в който съветската армия я разрушава през 1945 г. Благодарение на тази линия и транссибирската железница до избухването на войната между Германия и Русия през 1941 г. било възможно да се стигне от Шимоносеки21 до Париж за тринадесет дни.
Аомаме се надяваше, че щом е в делови костюм, с поставена до нея на бара голяма чанта и чете задълбочено книга за южноманджурската железница (с твърди корици при това), никой не би сбъркал една пиеща сама в хотелски бар млада жена с търсеща клиентела висококласна проститутка. В интерес на истината Аомаме си нямаше никаква представа как всъщност би трябвало да изглежда облеклото на една истинска висококласна проститутка. Ако самата тя беше проститутка и си търсеше някой заможен бизнесмен, сигурно щеше да положи максимални усилия да не изглежда като проститутка — хем да не притеснява потенциалните си клиенти, хем да не я изгонят от бара. Един от възможните начини да постигне подобен ефект би бил да си облече делови костюм на „Джунко Шимада“ и бяла блуза, да използва колкото се може по-малко грим, да носи голяма практична чанта през рамо и да държи разтворена пред себе си книга за южноманджурската железница. Като се замислеше, май не се различаваше кой знае колко от търсеща клиенти проститутка.
С напредването на времето заведението взе да се поизпълва. Докато се усети, Аомаме се озова заобиколена от гъмжило на чужди разговори. Но нито един клиент не притежаваше онова, което й трябваше. Изпи още един джип с тоник, поръча си сурови зеленчуци (все още не беше вечеряла) и продължи да чете. По едно време все пак се появи някакъв мъж и седна през няколко столчета от нея. Беше сам. С приятен тен, в скъп синьо-сив костюм. И по отношение на вратовръзките явно имаше добър вкус — неговата не бе нито крещяща, нито обикновена. Бе на около петдесет и косата му бе доста оредяла. Не носеше очила. Явно беше в Токио по работа и сега, в края на работния ден, искаше да пийне едно преди лягане. Същото, което искаше и Аомаме. Идеята е да успокоиш нервите, като вкараш в тялото умерено количество алкохол.
Малцина от командированите в Токио отсядат в такива хотели. Повечето си избират някой евтин хотел за бизнесмени в близост до влакова гара, където леглото заема почти цялата стая, от прозореца се вижда единствено стената на съседната сграда и не можеш да си вземеш душ, без да си удариш лакътя поне двадесет пъти. В коридора на всеки етаж има автомати за продажба на напитки и тоалетни артикули. Или компанията отказва да плаша за нещо по-скъпо, или командированите прибират икономисаните средства. Купуват си бира от местния магазин и сутрин изгълтват купичка ориз с телешко в съседната закусвалня.
В хотели като този отсядат друга класа хора. Командировани в Токио, те не признават друго превозно средство, освен луксозните „зелени вагони“ на влака стрела и отсядат единствено в определени елитни хотели. След като си свършат работата, отиват да се разтоварят в хотелския бар и пият скъпо уиски. Предимно са мениджъри във водещи корпорации, независими бизнесмени или членове на свободните професии — доктори и юристи. Навлезли са в средната възраст и парите не представляват проблем за тях. И повече или по-малко умеят да се веселят. Точно такъв тип търсеше Аомаме.
21
Shimonoseki — тристахиляден град на югозападния край на остров Хоншу, на стотина км от южнокорейския град Бусан, от другата страна на пролива Цушима. — Б.пр.