И тя не знаеше защо, но още от двадесетгодишна възраст Аомаме си падаше по мъже с оредели коси. Не напълно плешиви, а с все нещо, останало по темето. Да не говорим, че и оредялата коса не й стигаше. Трябваше и главите им да са добре оформени. Идеалът и беше Шон Конъри. Красиво оформената му глава беше страшно сексапилна. Стигаше й да погледне снимката му и сърцето й се разлудуваше. Седналият през две столчета от нея на бара също имаше добре оформена глава — е, не толкова идеална, колкото главата на Шон Конъри, разбира се, но бе достатъчно привлекателен и сам по себе си. Челото му бе оголяло и останалите му редки косми по темето приличаха на покрита със слана поляна в късна есен. Аомаме вдигна едва забележимо поглед от страниците на книгата и си позволи да се наслаждава за известно време на формата на главата му. Иначе чертите на лицето му не бяха нищо особено. Макар да не беше пълен, долната част на лицето му бе взела да провисва, а под очите му имаше наченки на торбички. Такива мъже на средна възраст се срещат навсякъде. Но пък формата на главата му много и харесваше.
Мъжът изобщо не погледна поднесеното му заедно с горещата хавлиена кърпичка меню и направо поръча на бармана скоч със сода.
— Някоя конкретна марка уиски? — поинтересува се барманът.
— Без значение — отвърна онзи. — По ваша преценка. — Говореше спокойно и тихо, с лек кансайски22 акцент. После сякаш му хрумна нещо, та попита имат ли „Къти Сарк“23. Барманът отговори утвърдително. Добре, каза си Аомаме. Зарадва се, че онзи не си поръча „Чивас Регал“ или някоя от скъпите марки от специален малц. Според личното й мнение мъжете, които обръщат прекалено внимание какво си поръчват в бара, обикновено не се представят убедително в леглото. Макар да нямаше обяснение за тази взаимозависимост.
Аомаме си падаше много и по кансайските акценти. Особено удоволствие изпитваше от несъответствието между думите и интонацията, когато дошлите в Токио, родени и израсли в Кансай хора се напъваха да използват токийски думи с кансайско произношение. Така полученият специфичен звук й действаше необичайно успокоително. Това окончателно заформи решението й: на тоя няма да му се размине. Умираше от желание да прокара пръсти през малкото му останали кичури. И когато барманът му донесе уискито със сода, тя си поръча на висок глас, та да е сигурна, че мъжът ще я чуе:
— Едно „Къти Сарк“ с лед, ако обичате.
— Веднага, госпожо — отвърна безизразно барманът.
Мъжът разкопча най-горното копче на ризата си и разхлаби вратовръзката — тъмносиня, с фини релефни шарки. И костюмът му беше тъмносин. Ризата му бе бледосиня, със стандартна яка. Аомаме продължи да чете книгата си, докато чакаше да й донесат уискито. И дискретно разкопча горното копче на блузката си. Джаз дуетът изпълняваше поредното популярно парче, „It’s Only a Paper Moon“. Пианистката изпя първия припев. Сервираха й напитката, отпи от чашата. Усети как мъжът й хвърли бегъл поглед. Вдигна глава и го погледна. Небрежно, като по случайност. Когато очите им се срещнаха, пусна му лека, почти несъществуваща усмивка, но веднага се извърна напред и се престори, че наблюдава нощната гледка.
Моментът беше идеален да я заговори и тя му го беше създала. Но онзи не обелваше и дума. Какво чака, по дяволите! Взе да се чуди. Не е хлапак. Би трябвало да усети, че му се пускам. Да не е пък някой страхливец? Или да се притеснява от разликата в годините ни? Или го е страх да не го отрежа или да му се присмея: къде си тръгнал бе, плеши, да се задяваш с двайсетгодишни моми! Дявол да го вземе, тоя просто не се усеща.
Затвори книгата и я върна в чантата. И пое сама инициативата:
— Май и вие обичате „Къти Сарк“?
Изгледа я шокиран, сякаш не схващаше смисъла на въпроса й. После изражението му се отпусна.
— О, да! „Къти Сарк“ — рече, сякаш изведнъж го осени. — Винаги съм харесвал етикета с платнохода.
— Обичате ветроходството, значи.
— Най-вече платноходите.
Аомаме вдигна чашата. Мъжът повдигна леко високата си чаша. Получи се почти наздравица.
Аомаме преметна чантата през рамо и с уиски в ръка се приплъзна през двете столчета до онова, което бе до неговото. Той май се поизненада, но се постара да не му личи.
— Имам среща с бивша моя съученичка, но май ми е вързала тенекия — каза Аомаме и погледна часовника си. — Да беше се обадила поне.
— Може да е сбъркала датата.
22
Kansai (или Kinki) — област в южноцентралната част на остров Хоншу, в която Осака-Кобе-Киото е вторият най-голям по население градски агломерат в страната след Голямо Токио (който пък се намира в областта Канто). — Б.пр.
23
Cutty Sark — уиски, произвеждано в Глазгоу, на 15-ина км от доковете, където е построен прочутият клипер със същото име, кръстен на героиня на Робърт Бърнс Cutty-sark (шотл.) — „Вещицата“. Платноходът, който краси етикета на уискито от 1955 г., е дело на шведския художник Карл Георг Аугуст Валин. — Б.пр.