— Много — обяви Фука-Ери.
— Повече, отколкото на останалите хора?
Фука-Ери кимна рязко.
— Но това сигурно ти създава проблеми в училище. Нали ви карат да четете сума ти книги.
— Правя се, че съм ги чела — отвърна студено Фука-Ери.
Нещо почука злокобно в главата на Тенго. Искаше му се да не му обърне внимание, но нямаше как: длъжен бе да узнае истината.
— Да не би да имаш предвид, че страдаш от дислексия?
— Дислексия ли?
— Затруднения при четене и писане. Трудност при разчитане на написаното на страницата.
— Споменаваха за такава дис…
— Кой спомена?
Тя леко сви рамене.
— Да разбирам ли — продължи Тенго, като се мъчеше да намери правилните думи, — че това нещо го имаш от малка?
Фука-Ери кимна.
— Което обяснява, че почти никакви романи не си прочела.
— Сама.
И което обяснява защо в творчеството й не се долавя влиянието на установени майстори на перото. Абсолютно логично.
— „Сама“, казваш, не си ги чела.
— Друг ми ги е чел.
— Чели са ти ги на глас баща ти или майка ти?
Фука-Ери не му отговори.
— Може и да не можеш да четеш, но с писането се оправяш доста добре, мен ако ме питаш — каза Тенго с нарастващо предчувствие.
Фука-Ери пак завъртя глава.
— И писането отнема време.
— Много време ли?
Фука-Ери пак вдигна леко рамене. Сиреч „да“.
Тенго се намести на седалката.
— Което вероятно означава, че не си написала сама текста на „Въздушната какавида“.
— Не аз.
Тенго изчака няколко секунди. Няколко трудни секунди.
— А кой я написа?
— Адзами — отвърна му.
— Коя Адзами?
— С две години по-малка.
Нова кратка пауза.
— Значи другото момиче е написало „Въздушната какавида“ от твое име.
Фука-Ери кимна, сякаш ставаше дума за абсолютно нормално нещо.
Зъбчатите колела забръмчаха в главата на Тенго.
— С други думи, ти диктуваше, а Адзами записваше. Така ли?
— На клавиатурата, после го разпечатваше — поясни Фука-Ери.
Тенго прехапа устна и се помъчи да подреди малкото добити с труд факти. И след като ги подреди, я попита:
— Иначе казано, Адзами е тази, която е разпечатала ръкописа и го е изпратила в списанието за конкурса „Нов писател“, вероятно без твое знание. И тя му е измислила заглавието „Въздушната какавида“.
Фука-Ери килна глава по начин, който не му казваше ясно нито „да“, нито „не“. Но не го опроверга. Което трябваше да рече, че, общо взето, е на прав път.
— Тази Адзами твоя приятелка ли е?
— Живее с мен.
— Твоя сестричка ли е?
Фука-Ери завъртя глава.
— Дъщеря на Професора.
— На Професора — каза Тенго. — Да не искаш да кажеш, че и този Професор живее у вас?
Фука-Ери кимна. Един вид „Защо питаш за нещо, което е очевидно?“.
— Значи, човекът, с когото ми предстои да се срещна, е въпросният Професор, така ли?
Фука-Ери се обърна към Тенго и го изгледа за миг така, както се гледа придвижването на далечен облак или се мисли как да се постъпи с трудно поддаващо се на дресировка куче. След което кимна.
— Отиваме на среща с Професора — каза с безизразен тон.
Разговорът им стигна по този начин до условен край. Пак спряха да си приказват и само наблюдаваха, седнали един до друг, прелитащия през отсрещния прозорец градски пейзаж. По плоската, неотличаваща се с нищо земя се редяха до безкрай неотличаващи се с нищо къщи, насочили като безбройни насекоми към небето пипалата на безбройните си телевизионни антени. Дали всички тези хора са си платили абонаментната такса на Ен Ейч Кей? Тенго често се сещаше в неделите за радиотелевизионните такси. Не го правеше умишлено; просто нямаше избор.
Днес, в прекрасното ясно априлско утро, наяве бяха излезли няколко не съвсем приятни факта. Първо, че самата Фука-Ери не е написала „Въздушната какавида“. Ако приемеше за чиста монета думите й (а дотук нямаше причина да се усъмни в тях), Фука-Ери само е диктувала разказа, а писането е извършило друго момиче. Като производствен процес нямаше никаква разлика в сравнение с някои от най-великите творби в японската литературна история, като „Коджики“27, да речем — легендарната хроника за управляващата династия, или колоритните разкази за войнствените самурайски кланове от дванадесети век — „Сказание за Хейке“28. Макар да облекчаваше донякъде чувството му за вина, свързано с презаписването на „Въздушната какавида“, в същото време този факт правеше поначало сложното положение далеч по-безизходно.
27
„Записки за древните дела“ — една от трите свещени книги на шинтоизма, считана за най-древния писмен паметник на японската литература, сбор от митологични вярвания и исторически факти. — Б.пр.
28
„Хейке Моногатари“ (нач. на XIII в.) — описание на войната между родовете Тайра и Минамото, която слага край на императорското управление. — Б.пр.