Защото това разтърсване си беше нещо абсолютно лично. Сякаш в паметта ми се пробуди нещо, което е спало вътре в мен от години. Като че нещо ме сграбчи за рамото и ме раздруса. А това ще рече, че в някой момент от живота си съм била дълбоко свързана с тази музика. Като засвири музиката задейства някакво автоматично реле и, изглежда, пробуди докрай вече съществуващ спомен. „Симфониетата“ на Яначек.
Но колкото и да ровеше в паметта си, Аомаме не можа да стигне до нищо друго. Заоглежда се, заразглежда дланите си, провери състоянието на ноктите си и опипа през блузата гърдите си, да се убеди във формата им. Без промяна. Същият размер и очертания. Аз съм си същата аз. Светът също си е същият. Но нещо е започнало да се променя. Усещаше го. Все едно търсеше разликите между две видимо еднакви рисунки. Две окачени една до друга на стената картини. И при най-старателно вглеждане са абсолютно еднакви. Но стигнеш ли до най-дребните подробности, започваш да откриваш мънички различия.
Аомаме превключи мисленето си на по-висока скорост, отгърна страницата на периодичното течение на вестника и се зае да води подробни записки по престрелката край езерото Мотосу. Изказани били подозрения, че петте произведени в Китай калашници били внесени контрабандно през Корейския полуостров. Най-вероятно са били бракувани от армията, макар и в добро работно състояние, и са били окомплектовани с достатъчно амуниции. Японско море има дълга крайбрежна линия. Не е чак толкова трудно да прекараш нощем оръжие с шпионски кораб, маскиран като траулер. Именно по този начин в Япония се внасяха наркотици и оръжие срещу огромни количества японски йени.
Полицията от префектура Яманаши изобщо не подозирала, че екстремистите са така тежковъоръжени. Изкарали заповед за обиск по (съвсем проформа) обвинение за нанасяне на телесни вреди, грабнали само обичайното си оръжие, яхнали две патрулки и един микробус и запрашили към „фермата“. А там била главната квартира на групата, която наричала себе си „Акебоно“, тоест „Първа светлина“. На пръв поглед членовете на групата се занимавали само с органично земеделие. Но не допуснали полицията да претърси имота. Станала разправия, която на един етап преминала в престрелка.
Групата „Акебоно“ притежавала и мощни китайски гранати, до които, за щастие, не прибягнали поради единствената причина, че ги били получили съвсем наскоро и още не знаели как да боравят с тях. Ако използвали гранатите, загиналите из редиците на полицията и силите за самоотбрана със сигурност щели да бъдат далеч по-многобройни. Първите полицаи дори не носели бронежилетки. Критиката беше най-вече по отношение на слабия анализ на разузнавателните сведения от страна на полицията и старомодното й въоръжение. Онова, което най-силно шокира хората обаче, бе самият факт, че в Япония все още действала подмолно въоръжена екстремистка група. Бомбастичните призиви за „революция“ си бяха останали в края на шестдесетте години и всички си мислеха, че последните останки от екстремистите са били унищожени при полицейската обсада на планинската хижа „Асама“31 през 1972 г.
След като приключи със записките, Аомаме върна периодичното течение на библиотекарката. От музикалния раздел си избра един дебел том, озаглавен „Световни композитори“, върна се на масата и го отвори на „Яначек“.
Леош Яначек се ражда през 1854 г. в моравско село и умира през 1928 г. В книгата имаше негова снимка в напреднала възраст. Главата му съвсем не бе плешива, а бе увенчана от буйни бели коси — толкова гъсти, че Аомаме изобщо не успя да прецени каква е формата на черепа му. Написал „Симфониетата“ през 1926 г. Преживял брак, в който изобщо липсвала любовта, но на 63-годишна възраст, през 1917 г., се влюбва в омъжена жена на име Камила. Изпаднал бил в творческа криза, но запознанството с Камила възвръща творческия му плам и той започва в края на кариерата си да създава шедьовър подир шедьовър.
Един ден се разхождал с Камила в парка и спрели да послушат концерт на открито. Яначек усетил вътрешен изблик на радост и в съзнанието му се появил мотивът за „Симфониетата“. Както отбелязва в спомените си, нещо прещракало в главата му и изпаднал в екстаз. По някаква случайност скоро преди това му били поръчали да напише фанфарен сигнал за голямо спортно събитие. Така че споходилият го в парка мотив и фанфарният мотив се слели в едно и се родила „Симфониетата“. Самото название „малка симфония“ съществува по традиция, но структурата на творбата е абсолютно нетрадиционна: създава уникално настроение посредством съчетанието от буйна празнична духова музика с нежен средноевропейски струнен ансамбъл.
31